Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 3 ноември 2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд,гражданска колегия, VІ състав в открито съдебно заседание от 18.10.2016 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 346 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността и по чл.537 ал.2 ГПК.

Твърди се в исковата молба ,че ищците М.С.С. и Н.С.С./внуци на общият наследодател и деца на Марица Д.а К.,поч. на 24.11.1977г., която е дъщеря на общият наследодател и нейният съпруг С. Н. С.-поч. на 12.03.2006./, чрез процесуалния им представител адвокат Н.К. - МАК, че с ответницата са едни от съсобствениците на недвижим имот, останал им в наследство от общия наследодател Д.Ф.Ш., починал на 19.06.1955 година, на нива, с площ от 33.616 дка, четвърта категория, в местността Златията в землището на с.Горни Цибър, с посочени граници и съседи.

Твърди се също, че ответницата е внучка на общият наследодател и дъщеря на П. Д.Ш./син на общият наследодател/.

Твърдят още, че имотът им е възстановен с Решение №7976 от 04.11.1994 г. на ПК Вълчедръм и се намира във владение на ответницата, като същата се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот , придобит по давност през 2009 година, НА № 79, том 7, рег.№ 4498, дело 679 от 2009 година на нотариус Ст.С.. С този нотариален акт ответницата се легитимира като едноличен собственик на основание давностно владение.

И сега ответницата осъществява, чрез сина си самостоятелно фактическо владение върху имота .

Ищците сочат, че ответницата владее имота без правно основание, но същата се е снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение през 2009г., катопо този начин е игнорирала останалите наследници. Това й действие било незаконосъобразно, тъй като тя владеела само своите идеални части, и не е владяла целия имот.Навеждат доводи,че съгл. ТР 1 от 06.08.2012г. ОСГК ВКС не намира приложение, тъй като упражняването на фактическата власт от част от сънаследниците в продължение на повече от 10г. не е достатъчна предпоставка за да настъпят последиците визирани в чл.79 ЗС, и това е така тъй като в отношенията помежду им се счита,че всеки владее само своите идеални част, а на чуждите ид.ч. е държател.

Моли съда на основание чл.108 ЗС да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответницата, че ищците/като н-ци на Д. Ш.-б.ж. на с.Г.Цибър, поч. на 20.06.1955г./ са собственици с права в съсобствеността 1/6 ид.ч. от процесната нива, като осъди ответницата да отстъпи собствеността и предаде владението върху 1/6 ид.ч. на имота.

Молят съда на осн.чл.537,ал.2 ГПК да отмени НА за собственост по давностно владение /79/2009г. на нот.Ст.С. до размера на 1/6 ид.ч.

Ответницата ,чрез пълномощника си по делото адв.Н.А. –МАК е представила писмен отговор, в който сочи ,че исковете са допустими, но неосноветелни. Излага подробни съображения за това, а именно, че общият наследодател имал родени общо шест деца, от които един син и пет дъщери/една от които е праводателката на ищците/. Всичките 4 дъщери на общият наследодател са се омъжили преди одържавяването на земите и са получили съответната зестра от техният баща. Единственият син П. Ш. е този които е останал и е догледал общият им наследодетел. Твърди също,че още към онзи момент и четирите сестри са били наясно с това обстоятелство, а именно тази нива да остане за единствения син. Общият наследодател е починал през 1955г., т.е когато земята е била одържавена. А в началото на 90 г. на миналия век съответно възстановено правото на собственост на общият им наследодател. Твърди още, че тъй като този факт е бил известен на вс.останали сънаследници, то тя-ответницата е тази, която е подала заявлението за възстановяване собствеността именно на тази нива, получила собствено предварителен въвод във владение още през 1992г., а през пролетта на 1995г. и протокола за реалния въвод във владение. Твърди също,че на практика още от 1995г. тя е тази която владее и ползва процесното нива като имот за себе си. По тази причина по обстоятелствена проверка извършена по нот.д.№ 679 от 2009 г. на нотариус Ст.С. се снабдила с НА за собственост.Твърди още,че от 1995 г. до сега владее процесната нива, а преди 12.03.2006г. да почине наследодателя на ищците, също не се е противопоставял и му е било известно,че такава е била волята на общият наследодетел точно тази нива да остане за единственият му син, и баща на ответницата-П. Ш..Твърди още,че предвид това,че наследодателя на ищците не се е противопоставял на нейното владение, то в нейна полза е изтекъл и предвидения от закона давностен срок, тъй като ги е владяла в продължение на повече от 10 т.е от 1995 – 2006г. и до сега.

Нотариалният акт за собственост върху процесния имот, чрез който ответницата се легитимира като едноличен собственик на основание давностно владение, е съставен на 24.07.2009 г.

Твърди също, че винаги са владяли имота, упражнявайки фактическа власт върху него за себе си, със съзнанието, че го владеят за себе си. Всички останали наследници са го знаели и никога не са имали претенции по отношение на него, включително не са претендирали рента, плодове, продукция, наем, обезщетение за ползване или каквото и да било друго за този имот.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Няма спор между страните, че са наследници на общия наследодател Д.Ф.Ш., б.ж. на с.Горни Цибър, обл.Монтана, съгласно данните от Удостоверение за наследници , както и че с Решение № 7976 от 04.11.1994 година на ПК Вълчедръм е признато правото на собственост на наследниците на Д.Ф.Ш. в съществуващи стари реални граници и по отношение процесния имот.

От приложеното по делото удостоверение за наследници, се установява ,че общият наследодател Д. Ф. Ш. , починал на 19.06.1955г. е оставил за свои наследници- съпруга Л.И. Ш.а, която е починала на 16.03.1963г., един син-П. Д. Ш.-поч.на 27.03.1969г. и оставил наследници-съпруга К. Ш.а,също починала – оставили за насл. Дъщеря Е.У./ответницата/ и Й.- също поч. и оставил за н-ци Р. Д.а/съпруга/ и П. Д.-син. Общият наследодател е родени и още пет дъщери: Й.М./поч. 15.05.1996г./ с н-ци: Г. Н.а/дъщеря-поч./ с насл.: И. Н.-съпруг и М. и С.С.-дъщеря и син, другата дъщеря на общият наследодател е Р.М.-поч. 13.01.2002г. ,която не е оставила наследници , Третата дъщеря е М. Б. поч. 05.09.1981г., оставила н-ци: К.Г.-син и Ц.И.-дъщеря, четвъртата дъщеря И. Д.Т. – поч. 12.02.1984г., оставила н-ци Й.Т./съпруг/ -също починал и М.Ч.-син, петата дъщеря на общият наследодател- М. Д.а К./майка на ищците/ е поч. на 24.11.1977г. и е оставила н-ци: С. Ник.С./съпруг поч. на 12.03.2006г./ и М. и Н. С.- дъщеря и син.

Установено е безспорно, че на основание давностно владение, ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост по отношение на същия имот чрез обстоятелствена проверка, за който е издаден НА № 79, том VІІ, рег.№ 4498, дело № 679 от 24.07.2009 година на нотариус Ст.С..

Спорен е въпросът основателна ли е претенцията относно реванцикационния иск?

От показанията на разпитаните на 18.10.2016г. свидетели : К.У., се установява, че за периода от 1995г. до 2009г., а и понастоящем за процесната нива е била владяна от ответницата по делото: явно, несъмнено, необезпокоявана.

Свидетеля К.У. /син на отв./ показания,че семейството му се занимава със земеделие още от 1992г., през 1995г. били въведени във владение в реални граници, на възстановените им 4 бр-ниви в т.ч. и процесната нива от 33 дка. Разказва, как няколко месеца след реалния въвод останалите живи наследници на общият наследодател / братовчеди и С., бащата на ищците/ се събрали да уточнят как ще си поделят възстановената собственост. На тази среща присъствал св.У., който разказва, как М. Ч./един от наследниците/ им казал, че общият им наследодател е имал родени общо 6 деца, един син и пет дъщери.Тези пет дъщери когато са се омъжвали са получили като зестра от общият наследодател всяка от тях по пет декара земя. А останалите 33 дка земя са били оставени от общият наследодател на единственият му син, за да го догледа и погребе. Св.У. разказва също,че М.Ч. предложил на тази среща ,че волята на общият им наследодател трябва да бъде спазена и никой от присъстващите останали живи наследници, в т.ч. и бащата на ищците не възразили и се съгласили. Този свидетел пояснява също,че известно време след тази родова среща посетил и държавен архив в гр.Монтана, а от там се снабдил с документи, касаещи земи на Марица/майката на ищците/ и другите дъщери на общият наследодател, оставени им като зестра, предал този документ на С./преживелия съпруг на Марица К. и той много се зарадвал. Свидетелят разказва също,че процесната нива са я отдавали под наем, аренда, те са я обработвали през всичките тези години и до сега.

Свидетелят Б.Д. дава показания,че от 1995г. до 2002г. той е обработвал процесната земя, спомня си също,че през 2000г. заедно със св.У. посетили Държавен архив в гр.Монтана, от там св.У. взел документи, че общият наследодател е оставил като зестра на дъщерите си по пет декара зем.земи. След това отишли в дома на бащата на ищците и този документ му бил предаден и той много се зарадвал.

Свидетелят Р.Д. дава показания, че има земя ,непосредствено до процесната, и от 1995г. до 2002 г. тази нива е била обработвана: орана, засявана от св.У. и подпомаган от св.Б.Д., който карал трактора им.

По делото са представени писмени доказателства, че процесната земя е била отдавана през 2008 г. под наем.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че след възстановяването на процесния имот ответницата е упражнявала непрекъснато и необезпокоявано от никого явно владение на имота в продължение на повече от 10 години, без да е прекъсвано .

Всичко това показва, че ищците или техните наследодатели не са владеели и не владеят имота.

Искът за ревандикация по чл. 108 ЗС съдържа две части: признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и връщане на владението върху имота на собственика му. С оглед на тази особеност, ако ищецът докаже да е носител на претендираното право, и ответникът владее имота, искът следва да се уважи .

Тъй като с реституционните закони, каквито са ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, се възстановява правото на собственост върху земеделски земи и гори и земи от горския фонд на собствениците им или на техните наследници, които са одържавени и включвани в ТКСЗ, ДЗС и други стопански образования, то за наследствени имоти се считат и тези, чието право на собственост е възстановено по предвидения ред, което в конкретния случай е установено безспорно.

Принадлежността на правото на собственост е една от предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. Освен това правото на собственост не се погасява с неупражняването му.

Искът по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу лице, което владее без основание. Необходимо е да са налице три кумулативно съществуващи предпоставки, за да е успешен изхода по този законов текст: ищецът да е собственик, предмет на иска; ответникът да държи или владее тази собственост, а така също и това владеене или държане да е без основание.

Съгласно чл. 77 ал. 1 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване, а конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква особеност в приложението на закона и да доведе до някакви други изводи в противоречие с константната съдебна практика. Характерно за способите за придобИ.е на вещни права е това, че те са установени от закона. Не така стои въпросът за способите за придобИ.е на владение. Те са различни от способите за придобИ.е на вещни права. Тъй като владението е факт, а не право, то и законът урежда фактически състави за придобИ.е на права, но не и способи за придобИ.е или прекратяване на факти.

Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.

Предвид разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

С осъществяване на условията по чл.79 ал.1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с придобИ.ето им от новия собственик. За субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой. Снабдяването с констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпилата правна последица; формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си.

Фактическият състав на чл.79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и това следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у владелеца за своене на вещта. Само с осъществяването на посочените условия владелецът придобива в собственост владеният обект.

От доказателствата по делото се установи по безспорен и несъмнен начин, че условията на фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС, а именно, да е изтекъл предвидения в закона десет годишен период на владеене, което не само следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и да било, са изпълнени от ответницата.

Съгласно легалните определения за владеене и държане, съдържащи се в двете алинеи на чл.68 ЗС, общото между тях е, че и при двете е налице упражняване на фактическа власт върху вещ. Докато при владеенето субективното намерение е да се държи вещта като своя, то при държането т. намерение да се свои липсва. При това характеристиките, с които законът определя дали едно лице е владелец или държател на вещта са две: 1. Обективна – да се упражнява фактическа власт върху вещ и 2. Субективна – намерението, с което се упражнява фактическата власт върху вещ. От факта на владение произтичат различни правни последици – вещноправни, свързани с възможността при определени предпоставки да се придобият вещни права, както и облигационно правни, свързани с отношенията между собственика на вещта и владелеца или държателя.

Издаденият констативен нотариален акт през 2009 година, с който ответницата е призната за собственик на имот № 174014 нива, цялата от 33.616 дка, четвърта категория, в местността „Златията”в землището на с.Горни Цибър, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.

Нотариалното производство при издаването на констативния нотариален акт е едностранно и не разрешава правен спор, и нотариалния акт по чл.587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму, след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл.193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Изтичането на срока не е достатъчно, за да настъпи вещноправният ефект на давността; необходимо е владелецът да се позове на нея. То може да стане с предявяване на иск за собственост, възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и при снабдяването с констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 ГПК.

Съобразно приетото с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, при оспорването му тежестта за опровергаване на придобивното основание пада на страната, на която този нотариален акт се противопоставя. В случая това са ищците, част от наследниците на общия наследодател . За да оборят доказателствената сила на нотариалния акт, при проведено пълно обратно доказване, с оглед твърденията им, не се доведе до опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание, тъй като е безспорно установено, че за процесния имот след 1995 година е владян ответниците, които са се занимавали със земеделие и обработване на земята,впоследствие са го отдавали под наем, аренда и т.н., т.е. установи се, че владението върху имота е било постоянно, непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се държи същия като свой собствен в рамките на 10 години преди да се снабдят с констативния нотариален акт за собственост. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и доводите на страните налага да се приеме, че доказателствената сила на констативния нотариален акт № 79/2009 г. не е опровергана и е доказано съществуването на удостовереното с него право на собственост, придобито от Е.П.У..

давност.

Придобивната давност е оригинерен способ за придобИ.е право на собственост, който по действие и последици е равнозначен на останалите придобивни способи и в настоящия случай са осъществени условията, предвидени в чл.79 ал.1 от Закона за собствеността и ответницата е изключителен собственик на описания в нотариалния акт от 2009 година имот.

За да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно владението да е несъмнително (осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя) и явно, т.е., намерението на владелците да своят вещта за себе си да е противопоставено на собствениците; това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересуван да може да научи за него, като това да е достигнало до съсобствениците. В случая ответницата по делото в различните години е владеела нивата лично или чрез трети лица, и е придобила собствеността в/у нея.

Поради което съдът намира, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Поради това, че издадения в полза на ответника Е.П.У. нотариален акт НА № 79/2009г. на Нотариус Ст.С. не засяга правата на ищците, се установи, че те не са собственици на имотите на посоченото от тях основание, издадения констативен нотариален акт не може да бъде отменен. Разпоредбата на чл. 537, ал.2 от ГПК сочи, че само при уважаване на иска за защита на правото на собственост издаденият акт се отменя или изменя. Издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт макар да няма материална доказателствена сила, а има само формална доказателствена сила, легитимира неговия титуляр за собственик, доколкото това не е опровергано по законоустановен начин. В настоящия случай, поради това, че иска на ищците по чл. 108 от ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли, то не е налице условието по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативния нотариален акт. Отмяната, респ. изменението на издадения по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК отм., сега чл. 537, ал.1 от ГПК нотариален акт, е законна последица, но само при успешно проведен иск за конкретното гражданско право, в случая за правото на собственост върху процесния имот. Разпоредбата на чл. 537, ал.2 от ГПК изисква да е бил уважен предявения иск, поради това, че с оглед изхода на иска по чл.108 ЗС в настоящето производство, а именно неговото отхвърляне това условие не е налице и следователно НА № 79/09г. на Нотариус Ст.С. не може да бъде отменен

При този изход на делото, в тежест на ищците са разноските, направени от ответницата, предвид приложения списък, съгласно изискването на чл.80 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от ЗС, на ищците М.С.С. с ЕГН ********** и Н.С.С. с ЕГН **********, против ответницата Е.П.У. с ЕГН ********** за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в землището на с. Горни Цибър, обл. Монтана: нива с площ от 33,616 дка, съставляваща имот № 174014, четвърта категория, м.”Златията”, при съседи: 174015,000165,174013,174007,174006,174005, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, М.С.С. и Н.С.С., да заплатят /солидарно/ на Е.П.У. направените по делото разноски в размер на 400лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: