Р Е Ш Е Н И Е
№
Лом , 19.05.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ЛОЗАНОВА
при участието на секретаря К.А. като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №27 по описа на ЛРС за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
и чл.537 ал.2 от ГПК.
Ищците П.Б.П. ,Л.Б.К. ,М.Р.Т.
*** Г.Р.Ч. *** ,Л.Р.Г. *** ,Д.Б.Г. *** ,И. В. Т. *** ,чрез адв М.В. и адв Г. Г. *** и съдебен адрес *** са
предявили ,срещу ответника Й.Н.П. *** установителен иск -за признаване за
установено по отношение на ответника ,че ищците са съсобственици на 4/5 ид.ч.
от два недвижими имота находящи се в землището на с.Медковец ,нива от 29,701
дка трета категория в местността „Пояки”
имот 204012 и нива от 3,781дка в същата
местност трета категория имот 212002 и на основание чл.537 ал.2 от ГПК да се
отмени Н.А за собственост върху недвижим имот ПРИДОБИТ ПО НАСЛЕДСТВО И ДАВНОСТ
№ 2 ТОМ VІІІРЕГ.№3686 ДЕЛО 528/15 г.на НОТАРИУС Станчев в частта ,с която е
признато право на собственост на ответника Й. П. над 1/5 ид.ч. върху
недвижимите имоти .
В
съдебно заседание ищците чрез адв В. поддържат
предявените искове на посоченото в исковата молба основание, излагат аргументи
за основателност и доказаност, като съображенията си излага по съществото на
спора и в представена по делото писмена защита.
Ответника, в
предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок представя писмен отговор, в който признава исковете изцяло ,излага становище
относно допустимостта и основателността на предявените искове.
Доказателствата
са писмени и гласни.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните според своето вътрешно
убеждение и съобразявайки правилото на чл.235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представеното по
делото удостоверение за наследници №132 от26.02.2015 г.. на Кметство с.Медковец стр.8 се установява, че ищцитеи ответника са наследници по закон на П. Г. Ч. починал на 08.03.1978 година. Същите са съсобственици на процесните имоти нива от 29,701 дка трета
категория в местността „Пояки” имот
204012 и нива от 3,781дка в същата
местност трета категория имот 212002 .С решние № 2694/28.04.1995 г.на ПК Медковец тези имоти
са въз-становени на наследници на П. Ч. б..ж. на с.Медковец.След възстановяване
на земата имотите са обработвани от
всички съсобственици , а от 2015г. само от ответника
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № 2
том 8, рег. №3686 , издаден по нот.дело № 528/2015 година на
нотариус С. С. с район на действие - Районен съд –Лом се установява, че по силата на този акт за
собственост, ответникът Й.Н.П. е бил признат за собственик по давностно владение, наследство на всички наследствени имоти
,вкл и тези, които са съсобствени на всички наследници
При така
изложената фактическа обстановка, за да се произнесе по допустимостта и
основателността на предявения установителен иск, съдът взе предвид следното:
По иска с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, съдът намира следното:
Предявеният
иск е процесуално допустим.
Разгледан по
същество се явява и основателен.
Съображенията
на съда са следните:
Установителен
иск е този, с който се иска само да се установи съществуването или
несъществуването на дадено право, както е в случая
да се установи, че ищецът е собственик на даден имот, ако ответникът оспорва
това /положителен установителен иск/. Години наред съдебната практика приемаше,
че правен интерес от предявяване на установителен иск съществува само в случай,
че накърненото материално право не може да бъде защитено чрез осъдителен или
конститутивен иск считайки, че ако ответникът владее имота на ишеца,
установителен иск за собственост е недопустим - налице е интерес от предявяване
на осъдителен иск по чл.108 ЗС, с който се поиска собствеността на ищеца да
бъде призната, като се осъди ответникът да предаде имота. Актуалната съдебна
практика приема обратното. Собственикът не може да бъде задължен да владее
постоянно имота си и при накърняване на владението му за него винаги стои
възможността да избере дали да поиска отстъпване на собствеността и предаване
на владението или да поиска само установяване на неговата собственост, което е
претенция, включена в иска по чл.108 от ЗС най-малкото с цел прекъсване на
давността на ответника.
В конкретният
случай без съмнение се касае за съсобствен между страните наследствен имот, възстановен
им с решение на ПК С решние № 2694/28.04.1995 г.на ПК Медковец .С отговора на
ответника същият признава предявените искове ,приема ги за основателни и
доказани .По делото не са разпитвани свидетели по отношение на този факт .
Налага се извода, че за начало на придобивна
давност, респ. за евентуалното придобиване на собствеността върху недвижимите
имоти предмет на процесните искове би могло да се говори само и единствено при
положение, че ответника е започнала да владее целия имот само за себе си,
отблъсквайки владението на ищците като
съсобственици на имотите и трябва да е манифестирал по един открит и
недвусмислен начин, че отрича правото на съсобственик на ищците като тази
негова воля обезателно трябва да е достигнала до тяхното съзнание.
Ответникът се
е снабдил с констативен нотариален акт по наследство,
давностно владение на процесните имоти
през 2015 година, като в нотариалното производство следва да е установил, че
поне от месец април 2005 година за напред е упражнявал самостоятелна фактическа
власт върху имота, както и че ищците не са се интересували от тези имоти..
Наличието на
нотариалния акт на ответникът от една страна означава, че правото на ищците е било смутено, така че за нея е налице правен
интерес от предявяване на иск.
В същото
време следва да се има предвид, че констативният нотариален акт не се ползва
със сила на присъдено нещо и констатациите в него са поначало оспорими и в
случая са оспорени от ищците с предявяването на настоящия иск а опровергаването
на тези констатации може да се осъществи с всички допустими доказателствени
средства, вкл. и със свидетелски показания /в тази насока Решение №234/2006г. ІV г.о. на
ВКС./..В пред вид отговорът на ответника не са събирани доказателства .
По горните
съображения съдът намира предявеният установителен иск за основателен и
доказан, поради което същият следва да бъде уважен.
По искът с
правно основание чл.573,ал.2 от ГПК, съдът намира следното:
Константната
практика на съдилищата приема, че когато охранителният акт засяга правата на
трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по
исков ред срещу срещу лицата, които се позовават на акт, като при уважаване на
иска издаденият акт се отменя или изменя. Отменяването на нотариалния акт няма
самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който е
разрешен спорът за удостоверено с него материално право. В подобна насока е Тълкувателно
решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК, което е издадено
като такова въз основа на чл.431,ал.2 от ГПК /отм./, но не е загубило правната
си стойност и до днес. В тази връзка са и разпоредбите на ТР № 3/12 г НА осГК
на ВКС .С констативния нотариален акт се установява
право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно
охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването
на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички
относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в
този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с
констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на
удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков
път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено
нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния
нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание
чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание
винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават
правата на третото лице.
Поначало
доказателствената сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право на
собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Но тя не е необорима, а
важи само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт,
нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето
лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за
собственост, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик. Оборването
на нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод на иск за
собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по чл.537,ал.2
от ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът
на акта е собственик. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към
становището, че искът по чл.537,ал.2 ГПК може да бъде предявен само при
условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно,
тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от
предявяването му.
Следователно,
с оглед доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен иск,
чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от
изхода на делото по отношение на главния иск.
В настоящият
случай предявеният установителен иск, който е главен, обуславящ иск е уважен
като основателен, което логично води до същия правен резултат и по отношение на
обусловения от него акцесорен иск по чл.537,ал.2 ГПК – за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 2
ТОМ VІІІРЕГ.№3686 ДЕЛО 528/15 г.на НОТАРИУС Станчев в частта ,с която е
признато право на собственост на ответника Й. П. над 1/5 ид.ч. върху
недвижимите имоти . В ЧАСТТА ,С КОЯТО Е ПРИЗНАТО ПРАВОТО
НА СОБСТВЕНОСТ НА Й.Н. П. над 1/5
ид.ч. при извършена от нотариуса обстоятелствена проверка
на процесният имот.
Воден от
гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Н.П. *** с ЕГН ********** че Ищците П.Б.П. *** с ЕГН ********** ,Л.Б. *** с ЕГН, **********,М.Р.Т. *** с егн ********** , Г.Р.Ч. *** с ЕГН ********** ,Л.Р.Г. *** с
ЕГН ********** ,Д.Б.Г. *** с егн **********
и ,И. В. Т. *** с ЕГН **********
са собственици 4/5
идеални части от следните недвижими
имоти ,находящи се в землището на с.Медковец облМонтана ЕКАТТЕ47593 :
1.нива от 29,701 дка трета категория в местността „Пояки” имот 204012 по картата на землището с.Медковец облМонтана при граници и
съседи :0 204013 нива на насл.на В.Л. ,№ 204014 нива на насл. на Ц. Л.
,№ 000639 полски път , ПИ № 204011 нива на насл. на Г.Ч. ,№ 204001 др
селск.насл. на Р. Б. и ПИ № 204002 Др селск.т. на насл. на Г. Б.
2.нива от 3,781 дка трета категория
местността „Пояки” по картата на землището на с.Медковец имот № 212002 при граници и съседи № 000629 Полски път ,№ 212020 нива на насл.
на Тодор Нейков ,№ 212010 Нива на В. Р. ,№ 2120 01 нива на насл. на П. Г. , и
ПИ № 212003
ОТМЕНЯВА на
основание чл.537,ал.2 от ГПК Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 2 том VІІІ рег..№3686 дело
528/15 г.на Нотариус с район на действие при ЛРС С. С. в частта ,с която е признато право на
собственост на ответника Й. Н. П. над
1/5 ид.ч. върху недвижимите имоти
ДАВА
на ищците, съгласно чл. 115, ал.2 от ЗС, 6-месечен срок от влизане в сила на
решението да отбележат същото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд Монтана .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: