Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 10.02.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломски районен съд, в
публичното съдебно заседание на трети ноември, две хиляди и петнадесета година
в състав:
при секретаря Р.Д., като
разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1558 по описа за 2014 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл. 244, ал. 7 ТЗ, вр. чл. 286 ЗЗД и по чл.
86 ЗЗД.
Предявени са
искове от П.И.П.,
ЕГН **********,***, чрез адв. К.С., САК, срещу ЛОМСКО
ПИВО АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. Лом, ул. Александър Стамболийскки № 43, представлявано
от Изпълнителния директор К.П., за изплащане на дължими суми по договор за управление.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил избран за
член на Съвета на директорите
в дружеството на ответника
с решение на ОС от 30.08.2011 год., а с решение на решение на Съвета на директорите от
09.02.2012 год. – за Изпълнителен директор.
Тази длъжност изпълнявал
до 17.12.2013 год., когато
бил освободен от нея. Решението на Общото събрание на акционерите е било
вписано в ТР на 08.07.2014 год., когато
бил освободен.
Отношенията му
с дружеството се уреждали с
Договор за възлагане на
управление от 03.09.2011 год.
С Решение от 27.06.2013 год. на
Общото събрание на ответното дружество били установени
обективни критерии за определяне
възнаграждението на корпоративното
ръководство и той следвало
да получава по 1500 лв. месечно.
Последното възнаграждение
получено от него от ответника обаче
било за м. Декември, 2013 год.
Иска се:
1.
Да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца
сумата от 9000 лв., представляваща дължими и неизплатени месечни възнаграждения за дейността му като член на Съвета на директорите в ответното дружество за периода м. Януари – м. Юни, 2014 год.;
2.
Да бъде осъде ответника
да заплати на ищеца дължимата
лихва за забава върху главницата
за периода от възникване на задължението
до датата на предявяване на
иска /12.12.2014 год., в общ размер 595,94 лв.;
3.
Да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените
във връзка с разглеждането на делото пред настоящата инстанция разноски.
Писмен отговор е постъпил от ответника в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК.
Ответникът, чрез процесуалният
си представител, адв. А.Я.,
САК, оспорва исковете по
основание и размер.
Счита, че исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Алтернативно, ако
се приеме, че на ищеца все
пак е следвало да се заплаща
възнаграждение, ответникът прави възражение срещу размера на претендираните месечни суми.
Евентуално, в случай, че съдът приеме исковете за основателни, ответникът прави възражение за прихващане между исковите суми и вземането на ответника срещу ищеца, в размер на 3267,55 лв., от която сума: 3070,04 лв. – главница и 197,15 лв. – законна лихва
за забава. Главницата представлява
неотчетени разходи,
подробно описани в отговора.
Претендират се и направените
във връзка с делото разноски.
В
с.з. за ищеца, редовно призован се явява пълномощника, адв.
К.С., САК,която поддържа исковете в предявените размери, като счита същите за
основателни и доказани, доколкото е безспорно установено, че отношенията между
страните са се уреждали от Договора за възлагане, който, по арг.
от чл. 231, ал. 4 ТЗ има действие до вписването на решението за освобождаване
от длъжност на мениджъра. Счита, че задължението на ответника за заплащане на
договореното възнаграждение не е обвързано с доказването на определени
действия, а се дължи с изтичането на календарния месец, през който ищецът е бил
член на Съвета на директорите на ответното дружество. Счита, че ответникът може
да откаже да заплаща възнаграждението на член на СД, ако същият не изпълнява
задълженията си, но преценката и решението да спре плащанията е единствено в
правомощията на общото събрание на акционерите. Такова решение не е
представено, нито е въведено като възражение, че съществува, поради което и
следва да се приеме, че ответникът не е доказал възраженията си за недължимост.
За
ответника «Ломско пиво» АД, ЕИК *********,
гр. Лом, представлявано от изп.директор К.П., се явява адв. Р.С.,***, която поддържа изразеното в писмения отговор становище за неоснователност на исковете, като ги счита
за ндоказани и по основание и по размер. Счита, че предвид характера на сключения между страните договор
за възлагане на управление, възнаграждение
се дължи само срещу реално извършена дейност, каквато за исковия период не е налице. Ищецът дори е увреждал
интересите на дружеството, сключвайки неизгодни сделки,
именно поради което е бил освободен от заеманите в дружеството длъжности. Алтернативно оспорва размера на претенциите. Евентулано прави възражение
за прихващане между исковите
суми и вземане на ответника срещу ищеца, в размер на 3267,55 лв.,
от които 3 070,04 лв.
– главница, представляваща остатък от получена от ищеца сума
от дружеството по РКО и по банков път,
които не са възстановени и не са отчетени като изразходвани,
и 197,15 лв. – законна лихваза
забава върху главницата.
Счита, че от гласните доказателства е установено, че от
момента на освобождаването му,
през м. Декември, 2013 год.
като Изп.директор
на ответото дружество, поради
несправяне с възложените
задачи и увреждане интересите
на дружеството, ищецът се е
дезинтересирал от дейността
на дружеството, като не е идвал във фабриката, не е участвал в заседания на СД, преговори
и сключване на договори, оперативки и т.н. и изобщо не е било възможно да бъде осъществен контакт с него, което счита, че
са успели да докажат
с ангажираните писмени и гласни доказателства.
Счита,
че дори да се приеме, че възнаграждението е дължимо, то искът е недоказан по размер, тъй като в договора, от който ищецът твърди,
че черпи правата си, не е упоменато възнаграждение в претендираният от ищеца размер.
По отношение направеното възражение за прихващане със сумата от 3 267,55 лв., ответникът счита, че е доказал, че със 7 бр. Ордери, за периода 20.03.2013
– 22.11.2013 год., неоспореди от ищеца,
последният е получил от дружеството
общо 60 065,94 лв., от
които към 31.12.2013 год. е отчел
56 995,90 лв., или неотчетена
е останала сумата от
3070,04 лв., които е следвало да върне към датата на освобождаването
му /26.06.2014 год./. Тъй като не е сторил това, от същата дата в полза на ответника тече и законната лихва за забава върху неотчетената сума.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С
решение, взето с протокол от извънредно общо събрание на акционерите на
дружеството, проведено на 30.08.2011 год., са извършени промени в състава на
СД, като по т. 2.2.1. /л. 19/ за член на съвета е
избран ищецът. Мандатът е определен на три години, а възнаграждението е
определено в размер на една средна работна заплата за дружеството.
С
Договор за възлагане на управление от 03.09.2011 год., ответникът е възложил на
ищеца да изпълнява задълженията на член на Съвета на директорите на
дружеството, за срок от три години, считано от датата на подписването му. Договореното
възнаграждение е в размер на средната месечна работна заплата за дружеството.
В
чл. 6 са договорени условията за прекратяване на договора, а в чл. 7 –
имуществената отговорност на довереника.
С
исковата молба е приложен проект на Политика за възнагражденията на членовете
на Съвета на директорите на ответника, предложен за приемане от редовното
годишно събрание на акционерите, свикано за 27.06.2013 год.
В
разд. ІІ, т. 2 от Проекта е посочено, че нетният
размер на възнагражденията на членовете на СД на дружеството е 1500 лв., а в разд. ІІІ са изброени случаите, при които не се дължи
обезщетение при прекратяване на договора с изпълнителен член на СД.
С
решение, взето на заседание на СД от 09.02.2012 год., ищецът П.П. е определен да изпълнява функцията на Изпълнителен член
на СД.
С
решения, взети с Протокол от редовно заседание на ОС на акционерите на дружеството,
проведено на 27.06.2013 год. /, членовете на СД са били освободени от
отговорност за дейността им през 2012 год. /л. 44, по т. 5 от дн.ред/; приета е Политика за възнагражденията на
членовете на СД на дружеството /л. 46, по т. 9/
С
решение, взето на заседание на СД на 17.12.2013
год., ищецът П.П. е освободен като Изпълнителен
директор на дружеството. Промяната е вписана в ТР на 03.01.2014 год.
С
решения, взети с Протокол от редовно заседание на ОС на акционерите на
дружеството, проведено на 26.06.2014 год.
/, четирима от членовете на СД са били освободени от отговорност за дейността
им през 2013 год., а ищецът П.И.П. не е бил освободен от такава отговорност.
/л. 28, по т. 4 от дн.ред/; на същото ОС, ищецът е бил освободен предсрочно
като член на СД /л. 28,29, по т. 6/.
Промяната
е вписана в ТР на 08.07.2014 год. /л. 7/
С
Протокол от 06.11.2014 год. на Нотариус Р.Д., рег. № 274 РНК, с р-н на действие
– гр. София, е констатирано, на осн. чл. 593 ГПК, че
на интернет страницата на ответника, в секция „2013“ фигурира описаната по-горе
Политика за възнагражденията на членовете на СД на ответника.
Видно
от приложената на л. 84 справка от електронния ТР, на 06.11.2012 год. ищецът е
вписан като представител на СТС СОФТУЕР АД, ЕИК *********. С решение от
25.10.2012 год. на СД на дружеството, е назначен за негов изпълнителен
директор.
Видно
от приложената на л. 89 справка от електронния ТР, на 05.03.2014 год. ищецът е
вписан като управител на БУЛ ПРЕС ПАРТНЪРС ООД ЕИК *********, от чието
дружество е закупил 50 дружествени дяла на 24.02.2014 год.
От
07.03.2013 год. ищецът е управител и съдружник в НЮ АЙДИС КОНСУЛТ ООД, ЕИК *********,
от 01.04.2013 год. – и управител на АЛФАГРАФ ЕООД, ЕИК *********, от 02.08.2013
год. – и управител на ДЖУЛИ-ИНВЕСТКОНСУЛТ ООД, ЕИК *********.
Нито
една от описаните по-горе фирми, в чието управление участва ищецът не е с предмет
на дейност, идентичен с предмета на дейност на ответника.
От
ответника са представени 7 бр. РКО, видно от които ищецът е получил служебен
аванс, както следва: - на 20.03.2013 год.
– 2230 лв., - на 04.04.2013 год. – 540 лв., -
на 05.04.2013 год. – 1600 лв., - на 12.04.2013 год. – 2250 лв.,- на 16.04.2013
год. – 6063 лв., - на 17.04.2013 год. –
1650 лв. и на 10.05.2013 год. – 800 лв.
Приложени
са извлечения от сметка на ответника, с отразено движение на суми.
На
14.04.2014 год. на ищеца е връчена /при отказ/, нотариална покана до ищеца,
за участие в ОС на акционерите на
дружеството, насрочено за 23.04.2014 год.
От
показанията на свид. Д.В., акционер в дружеството на
ответника и в същото време изпълнявал длъжността „ревизор“ при същия се установява,
че ищецът е бил освободен от длъжността изпълнителен директор през м. Декември,
2013 год. Това обстоятелство му било известно, тъй като бил присъствал на
събранията. През м. Юни бил освободен и като член на съвета на директорите на
дружеството. До тази мярка се стигнало поради лошите финансови резултати на
дружеството. Освен това се установил и конфликт на интереси при сключването на
договор с фирмата СТС Софтуер. След освобождаването му като изп.директор
ищецът не присъствал на събранията.
От
заключението на вещото лице Н.П., изготвил приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неизплатеното на ищеца
възнаграждение за периода 01.01.2014 – 30.06.2014
год. е в размер на 9 000 лв., а законната лихва върху тази сума за периода
28.02.2014 – 12.12.2014 год. е 528,97 лв.
Неотчетените от ищеца, получени от него от ответника суми до 30.12.2013 год. са 3070,04 лв.
Законната лихва върху тези суми за периода 27.06.2014 – 12.02.2015 год. е
197,35 лв.
От
приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, изготвена
от в.л. В. Н. се установява, че на всички членове на съвета на директорите на
ответното дружество, за периода 01.01.2014 –
30.06.2014 год. са начислени и изплатени месечни възнаграждения, като само на
ищеца начисленото месечно възнаграждение от 9000 лв. общо за периода не е
изплатено.
При
така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Иска се:
1.
Да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца
сумата от 9000 лв., представляваща дължими и неизплатени месечни възнаграждения за дейността му като член на Съвета на директорите в ответното дружество за периода м. Януари – м. Юни, 2014 год.;
2.
Да бъде осъде ответника
да заплати на ищеца дължимата
лихва за забава върху главницата
за периода от възникване на задължението
до датата на предявяване на
иска /12.12.2014 год., в общ размер 595,94 лв.;
3.
Да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумите.
Между страните не е спорно, че ищецът е бил член на съвета на директорите на ответното
акционерно дружество от 30.08.2011 год., до 26.06.2014
год., когато е освободен от
тази длъжност с решение на общото събрание на акционерите. В рамките на този период, от 09.02.2012 год. до 17.12.2013 год. ищецът е бил изпълнителен член на съвета на директорите.
Съгласно
постоянната съдебна практика, решенията на Общото събрание и Съвета на
директорите, касаещи персоналния
състав на съдружниците,
избора или освобождаването на управители и представители във вътрешните
отношения между дружеството, неговите съдружници и
новоизбраните органи пораждат незабавно действие от моментът на вземане на
решението и вписването на последното няма конститутивно
действие.
Следователно, мандатното
правоотношение между страните е прекратено
на 26.06.2014 год. До тази дата, считано от
17.12.2013 год., той не е бил изпълнителен
директор, но е продължил да бъде
член на съвета на директорите
на дружеството. Поради това и ответното дружествот е продължило да му дължи
възнаграждение.
Размерът на възнаграждението
на членовете на съвета на директорите на дружеството-ответник
е установен по категоричен начин от
писмените доказателства по делото, а също и от заключенията на приетите по делото съдебно-счетоводна и съдебно-икономическа експертизи и
този размер съвпада със заявеното в исковата молба.
За това искът по чл.
244, ал. 7 ТЗ, вр .чл. 286
ЗЗД е основателен и доказан и следва да се уважи за претендирания период –
от м. Януари, до м. Юни
2014 год. включително, в пълният
размер от 9 000 лв.
Ирелевантни в случая са ангажирането
от ответника доказателства
за участие на ищеца в други
търговски дружества. Неотносимо
е и обстоятелството дали ищецът
е нанесъл вреди на дружеството,
още повече, за това са заведени
производства пред ОС Стара Загора
и Арбитражен съд.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, неоспорена от страните се установява, че законната лихва върху тази сума за периода от 28.02.2014 год.
до предявяването на иска е в
размер на 528,97 лв.
Претенцията за лихви
следва да се уважи до
размера, установен от вещото
лице, а над този размер, до претендираните
595,94 лв. – да се отхвърли
за разликата от 66,97 лв.
Относно възражението
за прихващане:
С отговора на исковата молба
ответникът, в условията на евентуалност е направил възражение
за прихващане със сумата от 3267,55 лв., от които 3070,04 лв. – главница и 197,15 лв. – законна лихва, която сума представлява вземане срещу ищеца. Твърди
се, че вземането се основава
на отва, че към 31.12.2013
год. ищецът
е получил сума в общ размер 60 065,94 лв., от които към посочената
дата е отчел извършени разходи в полза на дружеството в размер на 56 995,90 лв.
– разликата от 3070,04 лв.
е останала неотчетена и не
е върната от него към датата на освобождаването му като член на съвета на директорите на дружеството – 26.06.2014 год., поради
което от следващия ден, 27.06.2014 год. върху невърнатата
сума тече лихва, която до датата на подаване на отговора е
била в размер на 197,15 лв.
Видно от протокола от проведеното на 26.06.2014
год. общо
събрание на акционерите на ответното дружество, с решение по т. 4 ищецът
не е освободен от отговорност
за дейността си като член
на съвета на директорите.
От заключението на в.л.
Н. П., изготвил съдебно-счетоводната
експертиза се установява,
че получената, но неотчетена
от ищеца сума е в размерът,
посочен от ответника – т.е.
3070,04 лв., а законната
лихва върху тази сума от
27.06.2014 год. до 12.02.2015
год. – 197,35 лв.
За това възражението за
прихващане, направено от ответника е основателно и следва да се уважи в заявеният размер.
При това положение
остава дължима от ответника на ищеца
сума в размер само на 6 261,78 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на иска.
Тъй като и двете страни
претендират разноски, съдът дължи произнасяне.
И двете страни представят списъци
по чл. 80 ГПК, видно откоито разходите на ищеца за
процесуално представителство и защита, д.т. и експертизи са в размер на 1580
лв., а разходите на ответника – 1380 лв. Съобразно изхода от делото, и
съразмерно уважената/отхвърлена част от исковете, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 1030,95 лв., а ищецът на ответника – 479,55 лв.
След служебно извършена от съда
компенсация, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 551,40
лв. разноски за водене на делото пред тази инстанция.
Мотивиран
от горното, Съдът
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 244, ал. 7 ТЗ, вр.
чл. 286 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ЛОМСКО ПИВО АД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. Лом, ул. Александър Стамболийскки № 43, представлявано от Изпълнителния
директор К.П. ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П.,
ЕГН **********,***, сумата
6 261,78 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска, 12.12.2014
год., до окнчателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ над уваженият
размер от 6 261,78 лв., до претендираният
размер от общо 9595,94 лв., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ.
ОСЪЖДА ЛОМСКО ПИВО
АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:
гр. Лом, ул. Александър Стамболийскки
№ 43, представлявано от Изпълнителния
директор К.П. ДА ЗАПЛАТИ НА П.И.П.,
ЕГН **********,***, сумата от 479,55 лв.,
представляваща разноски по водене на делото пред тази инстанция съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: