Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Лом, 04.02.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на трети декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 237 по описа за 2015 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание –чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявени са искове от АГРИКЪЛЧЪР ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: *********, представлявано от управителя С.А.Г., чрез пълномощника, адв. В.К., МАК, срещу: ИР ГРУП ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: ******** представлявано от Р.И.А. и срещу С.И.П., ЕГН **********,***, за установяване в отношенията между страните, че сключеният между двамата ответници анекс към аренден договор е нищожен и след 15.09.2014 год. е валиден сключеният между трето лице и ищеца аренден договор е валиден.

Ищецът твърди в исковата молба, че с договор за аренда на земеделска земя от 09.02.2015 год., сключен между него и третото лице Р.Т. Г., последният му е предоставил под аренда земеделски земи – имот № 148002 – нива от 43,472 дка и имот № 136002 – нива от 36,742 дка, двете в землището на с. Медковец, обл. Монтана.

Този договор е вписан в Агенцията по вписванията при ЛРС на 10.02.2015 год. и в ОСЗ – Медковец.

Узнал, че за същите имоти е имало сключен договор за аренда за предходен период, за срок от пет години, считано от 15.09.2009 год., който договор бил продължен за още 15 години с анекс, сключен между двамата ответници на 04.11.2013 год.

Счита, че този анекс е подписан в нарушение разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗАЗ и като така – нищожен поради противоречие със закона.

Твърди, че за да може да встъпи в правата си по арендния договор, по който е страна, за него съществува правен интерес да иска прогласяването на нищожността на анекса.

За това моли съда да постанови решение, с което:

Да признае за установено в отношенията между ответниците, че:

1. Сключеният между тях Анекс от 04.11.2013 год., вписан дн.вх.рег. № 9759/05.11.2013 год., Акт № 109, т. 21 в Сл.вп. при РС, към Договор за аренда на земеделска земя, сключен между ответниците на 15.09.2009 год., пред Нотариус Ст. Станчев, рег. № 577 РНК, с р-н на действие ЛРС, вписан с дв.вх.рег. № 6047/07.10.2009 год., Акт № 170, т. 13, партида № 1636/16364 в Сл.вп. при ЛРС, с който С.И.П. ***, е предоставил на ИР ГРУП ЕООД ползването на земеделска земя – имот № 148002, с площ от 43,472 дка – нива, втора категория, находяща се в м. Галово и – имот № 136002, с площ от 36,742 дка – нива, втора категория, находяща се в м. Цигански път, двете в землището на с. Медковец, обл. Монтана, е нищожен и не поражда правни последици, а договорът за аренда е прекратен, считано от 14.09.2014 год., поради изтичане на срока му;

2. След 15.09.2014 год., е валиден сключеният между третото лице Р.Т. Г. *** – като арендодател и ищеца – като арендатор, Договор за аренда на земеделска земя за: – имот № 148002, с площ от 43,472 дка – нива, втора категория, находяща се в м. Галово и – имот № 136002, с площ от 36,742 дка – нива, втора категория, находяща се в м. Цигански път, двете в землището на с. Медковец, обл. Монтана, който договор е вписан в Агенцията по вписвания при ЛРС с вх.рег. № 888, Акт № 68, т. 3 на 10.02.2015 год. и в ОСЗ – Медковец с рег. № 47593006868.

В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.

Писмени отговори в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подали и двамата ответници, чрез процесуалният си представител адв. Н. А., МАК.

В отговора си, отв. С. П. счита искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на анекс от 04.11.2013 год., сключен между ответниците, за недопустим, тъй като ищецът не е активно легитимиран да иска прогласяване на неговата нищожност, доколкото не е страна по договора, респ. анекса, с който се продължава срока на действието му. алтернативно счита претенцията за неоснователна, предвид специалните разпоредби на ЗАЗ.

Относно иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, ответникът счита този иск за допустим в частта, в която се иска признаване устано, че след 15.09.2014 год. по отношение на процесните имоти е валиден договорът за аренда, сключен между третото лице Райко Г. и ищеца, а не този, сключен между ответниците. По същество обаче счита искът за неоснователен.

Моли производството по първия иск да бъде прекратено като недопустимо, а по втория – искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира разноски.

Отв. ИР ГРУП ЕООД изразява становище, идентично с позицията на другия ответник.

Също претендира разноски.

Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищецът не се явява. Представлява се от адв. В. К., МАК, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, като счита претенциите за основателни и доказани. Претендира разноски.

Ответниците, редовно призовани не се явяват, представляват се от адв. Н. А., МАК, който поддържа становището, изразено в писмените им отговори, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

А.Ц. П.,***, поч. 18.07.1958 год., е оставил наследници, както следва:

1. С. А. П., син, поч. 04.06.1985 год., с наследници:

а/ П.П.П., съпруга, поч. 19.01.1997 год.,

б/ И.С. П., син, поч. 06.04.2004 год., с наследници:

- Ф.Х.П., съпруга,

- С.И.П., син и

- В. И.П., син;

2. С. А. П., син, поч. 15.12.1973 год., с наследници:

а/ З.А.П., съпруга, поч. 09.01.2004 год.,

б/ П.С.П., син, поч. 06.06.1985 год., с наследници:

- Ц.И.П., съпруга,

- В.П. П., син и

- Р. П.П., дъщеря;

в/ В. С. П., син

3. П. А. П., син, поч. 25.10.1938 год., с наследници:

а/ С. П. П., син, поч. 25.05.2013 год., с наследници:

- Л. С. П., син,

- А. С. П., син и

- М. С. Т., дъщеря;

б/ А. П. П., син

4. Н. А. Д., дъщеря, поч. 10.10.2005 год., с наследници:

а/ Н. И. Д., син, поч. 15.02.2011 год., с наследници:

- Е. М. Д., съпруга,

- М. Н. Б., дъщеря и

- Л. Н. Д., син;

б/ Л. И. Д., син;

5. С. А. И., дъщеря, поч. 02.07.1971 год., с наследници:

а/ П. И. И., съпруг, поч. 01.03.1989 год.,

б/ М. П. Ф., дъщеря, поч. 16.02.1995 год., с наследници:

- А. П. Ф., съпруг, поч. 05.12.2008 год.,

- Т. А. П., син и

- С. А. П., син;

6. Е. А. Д., дъщеря, поч. 18.09.2007 год., с наследници:

а/ В. А. Д., син;

7. П. А. М., дъщеря, поч. 10.11.1979 год., с наследници:

а/ А. Г. Т., дъщеря, поч. 17.09.2010 год., с наследници:

- К. Т. Б., дъщеря и

- Т. Т. Т., син

б/ И. Г. Т., син, поч. 18.11.1996 год., с наследници:

- Д. Д. Т., съпруга,

- Г. И. Т., син и

- Д. И. Т., син.

в/ Г. Т. М., съпруг, поч. 04.06.1984 год.

С Решение № 2694/28.04.1995 год., по преписка № 1700/27.02.1992 год. на ПК – Медковец, обл. Монтана, на наследниците на А.Ц. П. е възстановена собствеността по отношение на пет земеделски имота:

1. Нива от 1,523 дка, трета категория, м. Гола ливада, имот № 120020 по картата на землището на с. Медковец, обл. Монтана;

2. Нива от 36,742 дка, втора категория, м. Цигански път, имот № 136002 в землището на с. Медковец, обл. Минтана,

3. Нива от 43,472 дка, втора категория, м. Галово, имот № 148002 по картата на землището на с. Медковец, обл. Монтана,

4. Нива от 6,245 дка, втора категория, м. Суха падина, имот № 171008 по картата на землището на с. Медковец, обл. Монтана и

5. Зеленч.култура от 0,459 дка, трета категория, м. Селска бара, имот № 201219 по картата на землището на с. Медковец, обл. Монтана.

С Аренден договор от 15.09.2009 год., сключен между втория ответник, С.И.П., като арендодател и първия ответник, ИР ГРУП ЕООД, ЕИК *********, *****, като арендатор, са отдадени под аренда две от гореописаните земеделски имота – нива от 43,472 дка, имот № 148002 и нива от 36,742 дка, имот № 136002, двете в землището на с. Медковец, обл. Монтана, за срок от пет години.

Относно прекратяването на договора /разд. ІІІ/, страните са се споразумели, че договора се прекратява:

- с изтичане на срока, след писмено предизвестие от едната страна, направено в месечен срок, преди изтичане на договора. При липса на предизвестие в указания срок, договора се счита продължен за още пет години;

- по взаимно съгласие на страните и преди изтичане на срока;

- при принудително отчуждаване на земята, предмет на договора за държавни или общински нужди;

- едностранно от една от страните с месечно предизвестие при виновно неизпълнение на задължения на другата страна по договора.

В разд. ІV е предвидено, че промени в договора може да се правят само в писмена форма, по взаимно съгласие на страните.

Договорът е вписан в сл.вп. при ЛРС на 07.10.2009 год.

На 04.11.2013 год., между страните е подписан Анекс към договора за аренда, който анекс е вписан в Сл. Вписвания – Лом на 05.11.2013 год. и в него е променен срокът на договора – считано от 15.09.2014 год. до 15.09.2029 год., като е уговорено, че всички останали клаузи се запазват.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 158, т. 81, рег. № 7743, д. № 729/11.11.2013 год. на Нотариус Д. Младенова, рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, двама от наследниците на А.Ц. П. – С. А.П. и Т. А.П. са дарили на Р.Т. Г. общо 1/7 ид.ч. от всеки от петте наследени от него имота.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 183, т. ХІІ, рег. № ????, д. № ???/11.12.2013 год. на Нотариус Д. Младенова, рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, друг от наследниците на А.Ц. П. – В. С. П. продал на Р.Т. Г. по 1/14 ид.ч. от всеки от петте наследени от него имота.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 10, т. ХІІІ, рег. № 8617 д. № 815/13.12.2013 год. на Нотариус Д. Младенова, рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, друг от наследниците на А.Ц. П. –В. Ц. Д. продал на Р.Т. Г. по 1/7 ид.ч. от всеки от петте наследени от него имота.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 100, т. ХІІІ, рег. № 8861 д. № 867/21.12.2013 год. на Нотариус Д. Младенова, рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, друг от наследниците на А.Ц. П. – В. С. П. продал на Р.Т. Г. по 1/7 ид.ч. от всеки от петте наследени от него имота.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, т. ???, рег. № ????, д. № ???/02.12.2014 год. на Нотариус Ст. Станчев, рег. № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, наследниците на А.Ц. П. – В. И.П. и Ф.Х.П. продали на Р.Т. Г. общо 2/21 ид.ч. от всеки от петте наследени от него имота.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ???, т. ???, рег. № ????, д. № ???/06.11.2014 год. на Нотариус Ст. Станчев, рег. № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, наследникът на А.Ц. П. А. С. П., продал на Р.Т. Г. по 1/7 ид.ч. от всеки от петте наследени от него имота.

Или, Р. Т. Г. притежава общо 31/42 ид.ч. от посочените по-горе имоти.

На 09.02.2015 год., Р.Т. Г. като арендодател сключил договор за аренда с ищеца АГРИКАЛЧЪР ЕООД, ЕИК *********, по силата на който предоставил под аренда за срок от 10 години, считано от 15.09.2014 год., и петте имота. Договорът е вписан в Сл.вп. – гр. Лом на 10.02.2015 год.

От правна страна:

Производството е по обективно съединени искове за прогласяване нищожност на анекс към договор за аренда на земеделска земя поради противоречие със закона – с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 16, ал. 1 ЗАЗ и за установяване несъществуването на едно правно отношение и съществуването на друго такова – с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С исковата молба съдът е сезиран със следните искове:

Да признае за установено в отношенията между ответниците, че:

1. Сключеният между тях Анекс от 04.11.2013 год., вписан дн.вх.рег. № 9759/05.11.2013 год., Акт № 109, т. 21 в Сл.вп. при РС, към Договор за аренда на земеделска земя, сключен между ответниците на 15.09.2009 год., пред Нотариус Ст. Станчев, рег. № 577 РНК, с р-н на действие ЛРС, вписан с дв.вх.рег. № 6047/07.10.2009 год., Акт № 170, т. 13, партида № 1636/16364 в Сл.вп. при ЛРС, с който С.И.П. ***, е предоставил на ИР ГРУП ЕООД ползването на земеделска земя – имот № 148002, с площ от 43,472 дка – нива, втора категория, находяща се в м. Галово и – имот № 136002, с площ от 36,742 дка – нива, втора категория, находяща се в м. Цигански път, двете в землището на с. Медковец, обл. Монтана, е нищожен /поради противоречие със закона – чл. 16, ал. 1 ЗАЗ/ и не поражда правни последици,

2. Договорът за аренда е прекратен, считано от 14.09.2014 год., поради изтичане на срока му;

3. След 15.09.2014 год., е валиден сключеният между третото лице Р.Т. Г. *** – като арендодател и ищеца – като арендатор, Договор за аренда на земеделска земя за: – имот № 148002, с площ от 43,472 дка – нива, втора категория, находяща се в м. Галово и – имот № 136002, с площ от 36,742 дка – нива, втора категория, находяща се в м. Цигански път, двете в землището на с. Медковец, обл. Монтана, който договор е вписан в Агенцията по вписвания при ЛРС с вх.рег. № 888, Акт № 68, т. 3 на 10.02.2015 год. и в ОСЗ – Медковец с рег. № 47593006868.

Между страните няма спор по фактите.

Исковете са допустими. С оглед твърденията, че интересите му са засегнати от сключения между ответниците анекс, е налице за ищеца правен интерес от предявяване на иска за обявяване нищожност на същия, който интерес се обуславя от това, че при успешното провеждане на иска, договорът за аренда на земеделска земя, към който е сключен анекса, ще се счита прекратен поради изтичане на уговорения срок и ще има действие договора за аренда, по който ищецът е страна.

Съгл. чл. 16, ал. 1 ЗАЗ, ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. Изменението не може да засяга уговорения срок. Увеличаването или намаляването на добивите от обекта на договора вследствие стопанисването му не е основание за изменение на арендното плащане.

Именно на изричната разпоредба на чл. 16, ал. 1, изр. 2 ЗАЗ ищецът основава твърдението си за нищожност на процесния анекс.

На тези твърдения на ищцовата страна, ответниците противопоставят разпоредбата на чл. 18 ЗАЗ, съгласно която продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и се вписва в нотариалните книги и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие.

Ал. 2 на чл. 18 ЗАЗ въвежда изискването, че предложението за продължаване на договора следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда.

Следователно, забраната, въведена с чл. 16, ал. 1, изр. 2 ЗАЗ не е абсолютна, а се отнася само до случаите, посочени в изр. 1-во – т.е., когато обстоятелствата, от които са се ръководили страните при сключването на договора се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите задължения, страните не могат да променят срока на договора.

В конкретния случай, със сключения на 04.11.2013 год. анекс страните са променили единствено срока на договора, като са го удължили с още 15 стопански години, считано от 15.09.2014 год., а останалите клаузи са останали непроменени. Това по разбиране на настоящия съдебен състав сочи, че в случая следва да намери приложение не разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗАЗ, регламентираща условията за изменение на арендните договори, а тази на чл. 18 ЗАЗ, която регулира тяхното продължаване. В последната разпоредба са въведени изисквания за формата и срока, в който може да се отправи предложение за продължаване на договора /най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда/.

Анексът е сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и е вписан в нотариалните книги на Нотариус Ст. Станчев под № 11377/04.11.2013 год., с което съдът приема, че изменението на договора е надлежно уговорено между страните.

За това искът за прогласяване на неговата нищожност следва да се отхвърли като неоснователен, доколкото не е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 16, ал. 1, изр. 2 ЗАЗ.

Доколкото се иска от съда признаване за установено в отношенията между страните, че между ответниците не съществува договорно правоотношение, основано на сключения между тях договор за аренда и анекс към него, както и признаване, че съществува такова правоотношение, породено от договора за аренда, сключен от третото лице Р. Г. и ищеца, за последния е налице правен интерес и от предявяване на установителните искове по чл. 124 ГПК.

Въведените от законодателя изисквания за наличието на предложение и срок за отправяне на същото, както и относно формата и вписването, водят до извода, че по своята правна същност юридическият факт на продължаването на арендния договор по чл. 18 ЗАЗ е приравнен на сключването на нов договор между същите страни, а не на изменение на съществуващия такъв.

Изрично въведеното от законодателя изискване за ново вписване на продължаването на договора за аренда предполага при наличие на конкуренция на права и изследване противопоставимостта /какъвто е настоящия случай/ да се взема предвид датата, на която е извършено вписването на анекса

В конкретния случай сключеният аренден договор между ищеца и съсобственика Р.Т. Г. е сключен на 09.02.2015 год. и вписан в Службата по вписванията на 10.02.2015 год., а сключеният между ответниците анекс, с който е продължен арендния договор от 2009 год., е вписан на 05.11.2013 год.

Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 ЗАЗ, договорът, сключен от ищеца не може да бъде противопоставен на ответниците в качеството им на страни по договор за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в службата по вписванията.

Поради изложеното, предявените установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода от делото, доколкото страните претендират разноски и на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото за процесуално представителство и защита пред тази инстанция в размер на 2090 лв., от които 1045 лв. на отв. С.П. и 1045 лв. на отв. ИР ГРУП ЕООД.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 235 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 16, ал. 1, изр. 1 ЗАЗ и чл. 124 ГПК, предявени от АГРИКЪЛЧЪР ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: *********, представлявано от управителя С.А.Г., срещу ИР ГРУП ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: ******** представлявано от Р.И.А. и С.И.П., ЕГН **********,***, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между ответниците Анекс от 04.11.2013 год., вписан дн.вх.рег. № 9759/05.11.2013 год., Акт № 109, т. 21 в Сл.вп. при РС, към Договор за аренда на земеделска земя, сключен между ответниците на 15.09.2009 год., пред Нотариус Ст. Станчев, рег. № 577 РНК, с р-н на действие ЛРС, вписан с дв.вх.рег. № 6047/07.10.2009 год., Акт № 170, т. 13, партида № 16363/16364 в Сл.вп. при ЛРС, с който С.И.П. ***, е предоставил на ИР ГРУП ЕООД ползването на земеделска земя – имот № 148002, с площ от 43,472 дка – нива, втора категория, находяща се в м. Галово и – имот № 136002, с площ от 36,742 дка – нива, втора категория, находяща се в м. Цигански път, двете в землището на с. Медковец, обл. Монтана, е нищожен и не поражда правни последици, а договорът за аренда е прекратен, считано от 14.09.2014 год., поради изтичане на срока му, както и, че след 15.09.2014 год., е валиден сключеният между третото лице Р.Т. Г. *** – като арендодател и ищеца – като арендатор, Договор за аренда на земеделска земя за: – имот № 148002, с площ от 43,472 дка – нива, втора категория, находяща се в м. Галово и – имот № 136002, с площ от 36,742 дка – нива, втора категория, находяща се в м. Цигански път, двете в землището на с. Медковец, обл. Монтана, който договор е вписан в Агенцията по вписвания при ЛРС с вх.рег. № 888, Акт № 68, т. 3 на 10.02.2015 год. и в ОСЗ – Медковец с рег. № 47593006868.

ОСЪЖДА АГРИКЪЛЧЪР ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: *********, представлявано от управителя С.А.Г., да заплати на ИР ГРУП ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: ******** представлявано от Р.И.А., направените по делото разноски за тази инстанция, в размер на 1045 /хиляда четиридесет и пет/ лв.

ОСЪЖДА АГРИКЪЛЧЪР ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: *********, представлявано от управителя С.А.Г., да заплати на С.И.П., ЕГН **********,***, направените по делото разноски за тази инстанция, в размер на 1045 /хиляда четиридесет и пет/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните за обявяването му.

Районен съдия: