О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Лом, 15.10.2014 год.,

ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ състав, на петнадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Албена Миронова,

Като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 813/2014 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Производство по чл. 130 ГПК.

Делото е образувано по искова молба от З.В.З.,***, срещу ОСЗ – Лом.

Излага се в молбата, че ищецът е наследник на З. И.Л., б.ж. на гр. Лом. Твърди се, че на наследниците му са били възстановени 220,300 дка земеделска земя от общо притежаваните от наследодателя им 433 дка, тъй като е съществувало законово ограничение в чл. 6 /отм. ДВ, бр. 28 от 1992 г./ на ЗСПЗЗ.

Иска се от съда да бъдат възстановени още 211 дка земеделска земя.

Твърди се, че в ОСЗ – Лом са били подадени заявления за възстановяване, както и писмени доказателства за собствеността на имотите, чието възстановяване се иска.

С Разпореждане от 22.07.2014 год., съдът е оставил исковата молба без движение, с дадени указания за отстраняване на нередовности по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК – т.е. да конкретизира искането си и да изложи обстоятелствата, на които то се основава.

С допълнителна молба от 14.08.2014 год., озаглавена „отговор на съобщение“, ищецът е уточнил исканията си по следния начин: „Да ни бъдат възстановени 211 дка земеделска земя“, като е пояснил, че З. И.Л. е имал 600 дка земеделска земя, от тях е продал 167 дка и са му останали 433 дка, а са му възстановени едва 220,300 дка. Следователно, остават за възстановяване 211 дка земя и това е, което иска от съда.

Уточнява се също, че исканията му се основават на това, че съгл. текста на отмененият чл. 6 ЗСПЗЗ, е имало „граничен лимит до 200 дка земя“. И тъй като понастоящем този текст е отменен, а законовата пречка – отпаднала, останалите 211 дка подлежат на възстановяване.

Ищецът уточнява, че се възползва и от правото си, съгл. чл. 10б, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 ЗСПЗЗ да иска реално връщане на земеделската им земя.

Уточнява също, че в ОСЗ – Лом е представил нотариални актове и заявления, с вх. № 2568/м. Март, 1993 год. и вх. № 148/11.08.2003 год., както и вх. № 331/21.07.2014 год.

Счита, че въз основа на представените доказателства за собственост, ОСЗ – Лом следва да извърши съответните действия и да издаде съответните актове за възстановяване, което до момента не е сторено.

Предвид направените уточнения, с оглед установяване допустимостта на предявеният иск, а също така – с оглед подвеждането му към съответната приложима правна норма, с разпореждане от 16.09.2014 год. съдът е указал на административният орган да представи преписките, образувани по Заявленията за възстановяване, входирани под посочените от ищеца номера.

С писмо от 03.10.2014 год., Началникът на ОСЗ – Лом е отговорил на съда, че цитираните преписки с вх. № 2568/м. Март, 1993 год. и вх. № 148/11.08.2003 год. не съществуват, а това са входящи номера на текуща кореспонденция, които не се съхраняват, т.к. е изтекъл петгодишният срок за това. Посочено е също, че ищецът е наследник по две заявления за възстановяване на земеделски земи, съответно с №№ 512 ЛМ и 512 МБ, които преписки се съхраняват при тях.

Изпратена е преписката, образувана по заявление вх. № 331/21.07.2014 год., която съдържа идентични с представените с исковата молба доказателства – копие от нотариални актове. Самото заявление има напомнителният характер на жалба за бавност.

Съответно, с разпореждане от същата дата, 03.10.2014 год., съдът е изискал копия от двете реституционни преписки и същите са изпратени на 09.10.2014 год.

С писмо то 09.10.2014 год., Началникът на ОСЗ – Лом е изпратил преписките, приключили с реституционни решения.

Видно от приложените писмени доказателства, със заявление, вх. № 512/30.10.1991 год., В. З. И., като наследник на З. И.Л. е заявил за възстановяване ниви с обща площ 304 дка в землището на кв. Моминброд на гр. Лом. Заявлението е датирано от 30.0.1991 год.

Второто заявление, с което е поискано възстановяването на общо 25,2 дка ливади в землището на гр. Лом е с посочена дата 21.04.1992 год.

Отмяната на соченият от молителя чл. 6 ЗСПЗЗ е публикувана в ДВ, бр. 28 от 03.04.1992 год., т.е. към момента на подаване на второто заявление вече не е съществувало ограничение за общата площ на подлежащите на възстановяване земеделски имоти.

С пояснение от 06.04.1992 год., заявителят по преписките В. З. отново е уточнил пред ПК – Лом, че на наследодателя им са били одържавени общо 304 дка земеделска земя.

С Решение № 222/27.08.1997 год. по преписка 512 МБ/22.07.1994 год. на ПК – Лом, на наследниците на З. И.Л. са възстановени общо 207,981 дка земеделска земя.

С Решение № 201Б/21.07.1998 год. по преписка 512 АЛМ/22.07.1994 год. на ПК – Лом, на наследниците на З. И.Л. са възстановени още 12,003 дка земеделска земя.

С протоколно решение № 01/02.10.2003 год., по преписка вх. № Л104РС/01.08.2003 год., въз основа на Решение № 350/22.07.2002 год. по гр.д. № 350/2001 год. на ОС – Монтана, на наследниците на З. И.Л. е признато правото на собственост за възстановяване на гора от 8,000 дка и е отказано възстановяването на други четири имота – ливади и гора, тъй като те вече са възстановени, респ. за последният от тях – обезщетени.

Общо възстановените имоти са 219,984 дка.

По отношение на останалата част от заявените 304 дка /т.е. за 84,016 дка/ липсват по представените преписки данни за произнасяне от страна на ОСЗ – Лом.

Липсват обаче и данни наследниците на З. И.Л. да са заявявали за възстановяване общо 433 дка земеделска земя или пък да са заявили такава претенция пред съда чрез ОСЗ – Лом по-рано.

Това налага извода, че такова искане се отправя за първи път, директно пред съда и следва да се квалифицира като иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. По делото се призовава общината по местонахождението на имота. Въз основа на постановеното решение общинската служба по земеделие при спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се възстановява собствеността.

Съгласно § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр. 13 от 09. 02. 2007 год./ исковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ се предявяват в тримесечен срок от влизането на закона в сила.

Касае се до преклузивен срок и подаването на исковата молба извън него сочи на отсъствие на процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, съответно налага оставянето на иска без разглеждане и прекратяване на образуваното по него производство.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от З.В.З.,***, против Общинска служба „Земеделие”, гр. Лом и Община Лом, с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, поради недопустимост на иска.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 813 по описа на ЛРС за 2014 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Монтана, в 7 дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: