О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Лом, 13.07.2015 год.

Ломският районен съд, VІІ ми състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети юли, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Камарашка

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 524 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 248 от ГПК.

С Определение от 05.06.2015 год., постановено по гр.д. № 524/2015 год. на ЛРС, съдът е прекратил производството поради отказ от иска при условията и по реда на чл.233 от ГПК.

Определението е влязло в сила.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът „Борислав Борисов –ББ” ЕООД с ЕИК 111540301 представлявано от Борислав Цветанов Борисов, чрез процесуалният си представител адв. Р. Б., МАК е поискал съда да допълни определението, като осъди ищеца, В.Е.К. ***, да му заплати направените във връзка с делото разноски, в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ представляващи адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ и съдействие с №0061214/22.05.2015год.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищеца, чрез пълномощника си, адв. Н. Стойков САК, е изразил становище, че искането за допълване на определението в частта за разноските представлява „злоупотреба с право”, платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като е написан само отговор на исковата молба, като желае съдът да отхвърли молбата за присъждане на разноските.

Молбата е допустима и основателна, по следните съображения:

В отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответника е депозирал отговор чрез пълномощника си адвокат Р.Б. ***, с приложен договор за правна защита и съдействие с №0061213 от 22.05.2015год., ведно с адвокатско пълномощно, както и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В определението по реда на чл.233 от ГПК няма произнасяне по искането за присъждане на разноски.

За това молбата следва да бъде разгледана именно като молба за допълване на определението в частта за разноските.

Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено искане за разноски.

Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.

Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част.

Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при наличието на представен списък по чл. 80 ГПК.

Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната съдебна инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разноските по граждански дела са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл.71,ал.1 от ГПК са държавни такси и разходи за производството, както и разноски за правна защита на един адвокат – чл.78,ал.1 от ГПК.

По делото е представен и списък с разноски, ведно с доказателства за направените плащания

Съгласно ТР №6 от 2013год. от граматическото тълкуване на хипотезите очертани в чл.78 от ГПК, се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.

За удостоверяване размера на сторените от ответника разноски същият е депозирала договор за правна защита и съдействие /лист 12 от делото на ЛРС/, в който е обективирана уговорка между ответника и упълномощения от него адвокат Р.Б. от МАК за заплащане на възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 400 лв., като изрично в договора е отразено, че сумата е внесена, т.е. платена.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане,като, ако плащането е по банков път, задължително се представят и доказателства за плащане чрез банка, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в самия договор за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

В случая няма изрично отбелязване за заплащане на възнаграждението от ответника по банков път, а отразяването е за плащане на сумата в брой. Изричното отбелязване в договора, че сумата е внесена, т.е. платена, в случая е достатъчно доказателство за реалното извършване на горния разход от страната.

Достатъчно за уважаване на искането за разноски е да са налице доказателства по делото, че такива реално са били извършени от страната в рамките на съответното производство.

Предвид изложеното съдът намира, че ответника по делото Борислав Борисов –ББ” ЕООД с ЕИК 111540301 представлявано от Борислав Цветанов Борисов е представил годни доказателства за сторени от него разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение, поради което такива му се следват за първата инстанция, още повече, че съгласно чл.78,ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Тъй като не се е провеждало открито съдебно заседание, а със становището по чл.248,ал.2 от ГПК, ищеца е посочил прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, то съдът дължи произнасяне по същото в рамките на производството по чл.248 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. към датата на приключване на производството пред първата инстанция.

Платеното действително надхвърля минималния размер, но според съда преценката за прекомерност на адвокатско възнаграждение не изхожда единствено от цената на иска, а основно от действителната фактическа и правна сложност на делото, като се базира и на преценка за активността на процесуалния представител на страната по делото. В случая делото има за предмет сложни правни въпроси, които са обусловили и активност на пълномощника на ответника по подаване на мотивиран отговор на исковата молба.

В този смисъл съдът намира, че платеното възнаграждение от 400 лв. за първата инстанция не е прекомерно.

Неоснователно е и възражението на ищеца, че именно ответницка с поведението си е дал повод за иницииране на производството, поради което ищццовата страна не следва да понася отговорността за разноски, тъй като именно ищеца се е отказал изцяло от спорното право.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА Определението от 05.06.2015 год., постановено по гр.д. № 524/2015 год. на ЛРС, в частта за разноските, като ОСЪЖДА В.Е.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Борислав Борисов –ББ” ЕООД с ЕИК 111540301 представлявано от Борислав Цветанов Борисов, направените от него разноски за процесуално представителство по делото пред тази инстанция в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Монтанският окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: