МОТИВИ: НОХД № 39 / 14г. по описа на ЛРС

Обвинението против В.З.В. ***, с висше образование, женен, българин, български гражданин, неосъждан с ЕГН **********e за това загдето за времето от 30.05.2006 година до 24.02.2010 година в гр. Брусарци, обл. Монтана при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице-собственик на капитала и ръководител на фирма «Монтангус» ООД неправомерно се е разпоредил с вещи предмет на особен залог в полза на Банка ДСК, съгласно договор от 30.05.2006 година, както следва: формовъчна преса «40-1» формат зав. № 8174, инв. № 204323, формовъчна преса «ФРПА-20», зав. № 5600 инв. № 204324, формовъчна преса «ФРПА-20» зав. № 5660 инв. № 204325, лабораторна преса –хидравлична за натиск инв. № 204326, магнитна шайба «ПСМ-80»-500 кг., зав. № 412978, инв. № 204327, електрическа пещ «ПЕК-45», зав. № 31, инв. № 204328, колерганг /смесител на формовъчна пръст/ инв. № 204329, кран мостови 5х12м., инв. № 204330, кран мостови 5х12м., инв. № 204331, формовъчни каси за сферографитен чугун-28 броя, инв. № 204332, охладителна инсталация за индукчионна пещ инв. № 204333, електрически телфер за мостови кран 5 тжно инв. № 204334, електрически телфер за мостови кран 5 тона инв. № 204335, площадка за индукционна пещ-метална инв. № 204336, леярска екепировка – капак – 13 лроя, инв. № 204284, 204287, 204286, 204291, 204293, 204295, 204296, 204297, 204299, 204304, 204301, 204303, 204289, леярска екепировка – рамка 13 броя с инв. № 204285, 204288, 204290, 204292, 204294, 204298, 204302, 204305, 204308, 204309, 204310, 204300, 204307, леярска екипировка – скара 4 броя , леярска екепировка барабан 6000/7000 инв. № 204314, леярска екепировка-барабан 30086/30088 инв. № 204316, леярска екипировка-главина 6000/6000Н/7000 инв. № 204316, леярска екепировка-котешко око инв. № 204313, леярска екипировка ГГГ 4 броя инв. № 204318, 204319, 204320, 204321, или вещи на остатъчна стойност към 31.08.2008 – 8 239.00 лева, без да запази правата на заложния кредитор, престъпление по чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимият не се признава за виновен в съдебно заседание, прави възражение, че през този период е бил с тежко заболяване, не е бил управител на дружеството,тъй като общото събрание на дружеството е избрало за управител Н.В..

Представителят на ЛРП намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин, поради което поддържа правната квалификация на деянието. Предлага на съда да признае подсъдимият за виновен и да му наложи лишаване от свобода около предвидения минимален размер,като приложи разпоредбата на чл.66 от НК.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следната следното:

Подсъдимият, като управител и представляващ „Монтангуус“ ООД,гр. Монтана е сключил договор за кредит № 247/30.05.2006г.,/л.36,т.I/с банка ДСК,която е отпуснала на дружеството кредит за оборотни средства в размер на 195 000.00 лева. Във връзка с отпуснатия кредит е сключен и договор за залог от 30.05.2006 година/ л. 43,т.I/ между Банка „ДСК“ АД и подсъдимия В.В. за обезпечение на кредита, с който се учредява особен залог на машини и съоръжения на дружеството,опис към договора за залог /л.45,т.I/ на стойност 189 852 лева, който са оставени на отговорно пазене в база гр. Брусарци, тъй като са собственост на дружеството, а именно: : формовъчна преса «40-1» формат зав. № 8174, инв. № 204323, формовъчна преса «ФРПА-20», зав. № 5600 инв. № 204324, формовъчна преса «ФРПА-20» зав. № 5660 инв. № 204325, лабораторна преса –хидравлична за натиск инв. № 204326, магнитна шайба «ПСМ-80»-500 кг., зав. № 412978, инв. № 204327, електрическа пещ «ПЕК-45», зав. № 31, инв. № 204328, колерганг /смесител на формовъчна пръст/ инв. № 204329, кран мостови 5х12м., инв. № 204330, кран мостови 5х12м., инв. № 204331, формовъчни каси за сферографитен чугун-28 броя, инв. № 204332, охладителна инсталация за индукчионна пещ инв. № 204333, електрически телфер за мостови кран 5 тжно инв. № 204334, електрически телфер за мостови кран 5 тона инв. № 204335, площадка за индукционна пещ-метална инв. № 204336, леярска екепировка – капак – 13 лроя, инв. № 204284, 204287, 204286, 204291, 204293, 204295, 204296, 204297, 204299, 204304, 204301, 204303, 204289, леярска екепировка – рамка 13 броя с инв. № 204285, 204288, 204290, 204292, 204294, 204298, 204302, 204305, 204308, 204309, 204310, 204300, 204307, леярска екипировка – скара 4 броя , леярска екепировка барабан 6000/7000 инв. № 204314, леярска екепировка-барабан 30086/30088 инв. № 204316, леярска екипировка-главина 6000/6000Н/7000 инв. № 204316, леярска екепировка-котешко око инв. № 204313, леярска екипировка ГГГ 4 броя инв. № 204318, 204319, 204320, 20432.

Кредитополучателят спрял да обслужва получения кредит, поради което срещу него е издадена Заповед на незабавно изпълнение от 14.10.2008 година по ч.гр.д № 1050/08г., на РС Монтана, както и изпълнителен лист по делото от 05.11.2008г. В последствие с Решение на МОС по гр.д. № 136/09г., от 25.03.2009г., „Монтангуус“ ООД е обявена в несъстоятелност.

Банка „ДСК“ извършва проверка на залога на място в гр. Брусарци на 24.02.2010 година, при което е установено, че всички вещи предмет на залога липсват за което е съставен протокол /л. 51,т.I/,което е нарушение на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора за залог, съгласно който кредитополучателя е длъжен да уведоми за прехвърляне на права на трети лица, както и да удовлетвори кредитора с получени суми или активи. Липсата на имущество на дружеството е било констатирано и от МОС с Решение от 25.03.2009 година по дело за несъстоятелност № 136/2008г, приложеното по делото.

От приложените по делото доказателства се установява, че на 14.11.2006 година „Монтангуус“ ООД представлявано от под. В. е сключило договор за банков кредит № 421 и 422/14.11.2006г., и с „Насърчителна банка“ АД, като с договор за особен залог от същата дата са заложени вещи собственост на дружеството към онзи момент заложени и по усвоения кредит от Б“ДСК“ АД.

С решение на общото събрание на дружеството от 01.07.2008 година,е извършена промяна на управителя,като В. В., е заменен от сестра му Н.В. на поста управител на дружеството.

По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от която е видно, че машини и леярско оборудване заложени за кредит от „Монтангуус“ ООД пред Банка“ДСК“ ЕАД-София по пазарна оценка към 30.05.2006 година е за сумата от 189 852.00 лева.

По делото са приети и приложени събраните в хода на досъдебното производство доказателства: том I Докладна записка/л. 4 от ДП/ и обяснения, том II Протокол за разпит на свидетел /л. 6, 17-18, 51-52,53-54, 56-57, 60-61, 63-64, 65-66, 75, 96-97, , Справки за съдимост/л. 13-14 от ДП/, том III, Протокол за разпит на свидетел/л. 1, 2 и 3, 19, 29, 30 и 31, 55, 60, 72, 73 и 74, 75, 76, 77 и 78, 80, 97, 101, 102 и 103 от ДП/, Съдебно-счетоводна експертиза/л. 50, 51 и 52 от ДП/ Постановление за привличане на обвиняемо и вземане мярка за неотклонение/л. 107 от ДП/, Протокол за разпит на обвиняем/л. 108 и 109 от ДП/,, том IV –Копия от докемунти предоставени от Б“ДСК“/л. 1 – 154 от ДП/, том V-документи представени от Банка „Алианц“/л. 1 – 380 от ДП/, том VI документи представени от Банка „Алианц“/л. 1 – 404 от ДП/ том VII Копие от документи от Централен регистър на особените залози/л. 12-76 от ДП/, , Протокол за разпит на свидетел/л. 77, 78 и 79, 86 и 87 от ДП/, Протокол за разпит на обвиняем/л. 96 от ДП, Протокол за предявяване/л. 102 от ДП/, том VIII Протокол за претърсване и изземване/л. 4 и5 от ДП/, Фотоалбум/л. 7, 8 , 9, 19 и 11 от ДП/, Иззети документи/л. 12-131 от ДП/

В хода на съдебното производство са разпитани свидетели,които установиха, че площадката в гр. Брусарци стопанисвана от „Монтангуус“ ООД е била с охранителен и съответно пропусквателен режим. От снетите обяснения от лицата извършвали охранителна дейност в „Монтангуус“ ООД се установява, че нищо от района на фирмата не е изнасяно без разрешение. Съдът кредитира показанията на разпитаните пред районния съд свидетели В.П., Р. Генчев, Ю.К., И.Н., Г.П., П.П., тези свидетели установиха,че от завода са изкарвани машини, но разрешение за това е давала Н.В..

, Въз основа на така приетата фактическа обстановка , настоящият съдебен състав достига и до различни правни изводи от тези, обективирани от обвинението. Ломският районен съд прие, че подсъдимият В.З.В. не е осъществил състава на престъплението по чл. 206 ал. 2 вр. ал. 1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК а именно за времето от 30.05.2006 година до 24.02.2010 година в гр. Брусарци, обл. Монтана при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице-собственик на капитала и ръководител на фирма «Монтангус» ООД неправомерно да се е разпоредил с вещи предмет на особен залог в полза на Банка ДСК, съгласно договор от 30.05.2006 година , без да запази правата на заложния кредитор.

Доказана съставомерност на престъпление по чл. 206 ал. 2 НК предполага в хода на съдебното следствие да бъде установено позитивното съществуване на три предпоставки. На първо място, предметът на престъплението – движимите вещи, предмет на договора за залог, да са поверени на дееца в качеството му на собственик. На второ място следва да се установи, че подсъдимият е извършил с вещите акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане в свой или чужд интерес и на трето място –деецът да е извършил разпореждането умишлено и с окончателното намерение за разпореждане със вещите обременени със залог.

По делото липсват доказателства които да установяват начина на „неправомерно разпореждане” от страна на подсъдимия, за да е съставомерно деянието по чл.206,ал.2 от НК.

Съдът намира, че така изброените предпоставки не са налице за деянието за което е повдигнато обвинение. Анализът на всички доказателства включва логическо обобщение, че, че подсъдимият В. не е собственик на заложените вещи,още повече в обстоятелствената част на обвинителния акт обвинението сочи,че вещите са собственост на залогодателя в случая „Монтанагуус” ООД. Обстоятелството,че подсъдимият в момента на сключване на договора подсъдимия е управител на дружеството не го прави собственик на вещите на които има залог. В случая действията на подсъдимият биха представлявали действия с чужди вещи обременени със залог, което би водило до друг престъпен състав различен от повдигнатото обвинение по чл.206,ал.2 от НК.

По делото не се ангажираха доказателства, и че вещите са съсобствени, както и че подсъдимият е реализирал състава на престъплението обсебване, тъй като липсват доказателства и в тази насока. Настоящият съдебен състав не е съгласен с извода,че след като е сключил договора като ръководител на фирмата за залог в полза на ДСК, значи, че именно той неправомерно се е разпоредил с вещите, без да запази правата на заложния кредитор, с което да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206,ал.2 НК. Съдебната практика е категорична,че за да се установи осъществяване на изпълнителното деяние по чл. 206,ал.2 от НК / които препраща към чл. 206,ал.1 от НК / следва да бъдат доказани разпоредителните действия на длъжностното лице ,в този смисъл е Решение № 469 от 29.06.2005 година на ВКС,II НО и Решение № 429 от 16.10.2001 година на ВКС,I НО/.Нещо повече в първото решение категорично е застъпено становището,че неправомерно разпореждане и липса на имущество не винаги е резултат от обсебване.Това е така,защото можем да твърдим с категоричност, че е налице разпоредително действие на ръководителя в посочения по-горе смисъл,само при установяване на конкретни действия на разпореждане с повереното имущество – фактическо или юридическо за да е налице една от формите на изпълнителното деяние – обсебване. Като се има предвид, че не е установено кога и как са извършени разпоредителните действия ,тъй като посочения период е прекалено дълъг от 2006-2010 г. и че от 2008 г. подсъдимият не е управител на дружеството и не е имал достъп до площадката на завода в гр. Брусарци, трудно може да се направи извода, че именно той се е разпоредил с вещите. Факта,че заложените вещи липсват в базата гр. Брусарци не може да се третира,че е налице разпоредителна дейност от страна на подсъдимия.

По делото липсват доказателства,че в периода когато подсъдимият е бил управител на дружеството са постъпвали парични сметки от разпореждането със заложените вещи и тези суми не са преведени по с/ка на банката,така както е по договора за залог.

В случая липсва и субективния елемент на престъплението т.е подсъдимия да е съзнавал неговия общественоопасен характер,да е предвиждал настъпването на общественоопасните му последици и да е искал това. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия ,тъй като същите са последователни,правдоподобни и се подкрепят от останалите доказателства по делото.Представени са писмени доказателства,от които е видно че от края на 2006 г. подсъдимия е с тежко онкологично заболяване с оперативно, химиотерапия и др. лечение. Освен всичко изложено до тук не е без значение и обстоятелството,че свидетелите сочат, че при извозване на машини се е разпореждала Н.В. , а подсъдимият въобще не е бил в предприятието.

От анализа на всички доказателства по делото,съдът намира,че е налице неизпълнение на договор, а не престъпление. В този смисъл е съдебната практика от ВКС визирана в Решение № 150/24.02.2003 г. по д.№ 847/02 г.,решение № 345/11.04.2007 г. по д.№ 881/2006 г. на ВКС.

Съгласно ЗОЗ,ако договора за залог е вписан, то преобреталя на вещите обременени със залог има качеството на залогодател.В случая банката може да реализира правата си,тъй като същите са запазени по силата на ЗОЗ.

Всичко изложено до тук сочи,че една осъдителна присъда би противоречала на чл. 303,ал.1 от НК,тъй като би почивала на предположение,тъй като липсват доказателства за съставомерност на деянието, а така също би противоречала и на разпоредбата на чл. 303,ал.2 от НК – тъй като обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин.

По разбиране на съда,не следва в една правова държава уреждане на гражданско правни отношения да се решават със средствата на наказателното право.

Поради всичко изложено по-горе, районния съд призна В.З.В. за невинен и го оправда по обвинението по обвинението по чл.206,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: