Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Лом, 05.3.2014

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, гражданска колегия, седми състав в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря В.М. , като изслуша докладваното от съдията Александрова гр.д. № 1338 по описа за 2013 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от "Финанс инфо асистанс" ЕООД, ЕИК 130997190, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Врабча" № 8, представлявано от управителя Д.М., чрез пълномощника си адв.Р.З.,***, р-н „Оборище", ул."Врабча" № 8, тел.029327124, против К.Й.И., ЕГН **********, с посочено правно основание чл.422 от ГПК и цена на иска 2842,00 лв.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на договор за потребителски кредит № 79500КР-АА-5444/06.04.2006г. „Централна кооперативна банка" АД, чрез „ЦКБ" АД клон гр.Монтана предоставила на Г.Д.Ц. с ЕГН **********, потребителски кредит в размер на 8 000 лева, при лихва в размер на 12,50 % годишно. С посочения договор за кредит като солидарни длъжници по кредита са се задължили К.Й.И., ЕГН ********** и С. Т. М. ЕГН **********, по договор за поръчителство. Отпуснатата от банката сума по кредита в размер на 8000 лева била изцяло усвоена от кредитополучателя по банков път. Съгласно погасителния план към договора - Приложение № 1, като в договора било уговорено, че погасяването на кредита ще се извършва на 84 месечни погасителни вноски при краен срок за издължаване на кредита с дата 06.04.2013 г. Поради неиздължаване на погасителните вноски, кредита е просрочен, считано от 06.10.2011г.

На 29.09.2012г. вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено чрез договор за цесия на ищеца. Размера на общото прехвърлено парично задължение,у считано към 29.09.12г. е сумата от 2 775,69 лв., от тях главница – 2315,52 лв., договорна лихва -460,17 лв. за времето от 06.10.2011г. до 29.09.12г. На длъжниците: кредитополучателя и поръчителите са изпратени уведомления за цесия по см. На чл.99,ал.4 ЗЗД, чрез писма с обратни разписки. След датата на цесията има извършение плащания в общ размер на 60 лв./плащания към стария кредитор няма извършвани.

За „Финас инфо асистанс”ЕООД възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, ведно с дължимите към момента на изискуемост лихви и разноски в пълен размер. На 16.04.2013 г., заявителят-ищец по делото сезирал Монтанския районен съд с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, срещу солидарно задължените по договора за кредит Г.Д.Ц. , в качеството й на кредитополучател и К.Й.И. и с. т. м., в качеството им на поръчители.

Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д.№ 80408/2013 г. на МРС и с разпореждане от 17.04.2013 г. била издадена заповед от същата дата по чл.410 от ГПК, като по отношение на г. ц. е издаден изпълнителен лист. Ответника по делото е възразил по издадената заповед по чл.410 ГПК, поради което по отношение на него е и депозираната искова молба с която моли да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответникът К.Й.И., в качеството си на поръчител на Г.Д.Ц. по договор за кредит 79500КР-АА-5444/06.04.06г., дължи на „Финанс инфо асистанс”ЕООД, сумата 2315,52 лв. главница по договор за кредит от 06.04.2006 г., 400,17 лв. договорна лихва от 06.10.11г. до 29.09.12г., както и 126,31лв. законната лихва от 29.09.12 – 10.04.13г., ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, и разноски по делото.Моли да му бъдат присъдени и разноските в настоящото производство .

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответника е подал отговор, в който счита, че предявения иск е неоснователен . Прави възражение за изтекъл преклузивен шест месечен срок по смисъла на чл.147, ал.1,предл.1 от ЗЗД, за ангажиране на имуществената му отговорност като поръчител, по причина бездействието на кредитора по осъществяване на претенцията си срещу поръчителя на кредитополучателя по договора за кредит. Според ответника, изхождайки от писмо от 04.10.2012 г., с което бил уведомен от предходния кредитор – ЦКБ АД, с което го уведомява,че кредитополучателя е в просрочие, като е посочена и сумата, преклузивния 6 месечен срок по чл.147 ЗЗД, би следвало да е изтекъл на 07.06.2012 г. Към този момент иск срещу длъжника не бил предявен от кредитора. Ответникът твърди, че заявлението по чл.410 ГПК е депозирано далеч,след този срок. Излага съображения, че е налице прекратително основание по отношение на ответника-поръчител, тъй като е пропуснат срока по чл.147 ,ал.1 ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Р.З. от САК поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което ги уважи, като му се присъдят направените деловодни разноски. Съображенията си за това излага в представената писмена защита.

Ответникът, редовно призована, явява се лично и чрез процесуалния си представител адв.Б.б. от МАК оспорва исковете като неоснователни по изложените подробни съображения в отговора на исковата молба и писмена защита.

От представените и приети по делото писмени доказателства, ч.гр. № 408/13 год. на РС- Монтана, и заключение на съдебно-икономическата експертиза, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

На 06.04.2006 год. в гр.Монтана между „Централна кооперативна банка”АД /наричана за краткост „ЦКБ”/ в качеството на кредитор и Г.Д.Ц. като кредитополучател, К.Й.И. и с. т. м., двамата в качеството на поръчители бил сключен Договор за потребителски кредит № 79500КР-АА-5444/06.04.2006 г. в размер на 8000.00 лв.

Съгласно чл.3,ал.1 от договора, кредитът се издължава на 84 месечни анюитетни вноски, включващи главница и начислените лихви в срок не по-късно от 06.04.2013 г. като падежите и размерите на вноските са определени в погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. В чл.4, ал.1 страните са се договорили, че главницата по кредита се олихвява с годишен лихвен процент, както следва: 8,5 % годишен базов лихвен процент на „ЦКБ” АД плюс надбавка от 4,00 % или общо в размер на 12,5 %. В чл.4,ал.3 банката си е запазила правото да променя едностранно лихвения процент , без да е необходимо предоговаряне. За обезпечаване на кредита е сключен договор за поръчителство съгласно чл.13, в който са посочени правата и задълженията на поръчителите, отговарят солидарно за изпълнението на задължението. В чл.15, ал.3 е посочено, че банката има право да прехвърли на трето лице вземанията си срещу кредитополучателя, а в чл.15,ал.1 – че банката е уведомила кредитополучателя и поръчителите за всички условия по кредита преди сключването на договора. На последната страница от договора за кредит кредитополучателя и поръчителите, включително ответника са декларирали, че на датата на сключване на настоящия договор са получили всеки един от тях екземпляр от договора, заедно с всички приложения към него и са се подписали. Между страните по делото е подписан погасителен план от 06.05.2006 г. към Договора за кредит в който същите са се съгласили и договорили относно падежа на погасителната вноска /на 6-то число от месеца/, размера на лихвата, размера на главницата и общия размер на месечната погасителна вноска, като размера на вноските ще е – 143,37 лева. В чл. 9 страните са съгласили за условията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.Страните се съгласили по чл.8 от договора, страните са се съгласили , че вземането на банката за издължаване на целия кредит става предсрочно изискуемо : при неиздължаване/ изцяло или частично/ на месечен анюитет в предвидените по договора срокове, и при възникване на просрочено плащане възникване на просрочено плащане по договора със забава над 60 дни като изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Поръчителите съгласно чл.15 дължат същото, което дължи и кредитополучателя и в същия обем, погасяването на главното задължение погасява и отговорността на поръчителите, поръчителите заявили, че са запознати и съгласни с всички клаузи на договора. В чл.15,ал.3 е уредено, че банката има право да прехвърли на трето лице вземанията си срещу кредитополучателя по договора, както и че банката ги е уведомила за всички условия по кредита преди сключване на договора. На последната страница от договора за кредит е отбелязано, че договора е подписан в 4-еднообразни екземпляра – по един за всяка една от страните.

От договор за цесия от 29.09.2012 г. сключен между „ЦКБ” АД и „Финанс инфо асистанс” ЕООД гр.София, с който „ЦКБ” АД в качеството му на цедент е прехвърлило на „Финанс инфо асистанс” ЕООД своите парични вземания, произтичащи от договори за кредит в размер към 29.09.2012 г. общо на 8 402 073,32 лева, от които съгласно Приложение № 1 – списък на потребителски и стокови кредити, съставляващ неразделна част от договора, е посочено вземането към Г.Д.Ц. като кредитополучател, произтичащо от договор за потребителски кредит № 79500КР-АА-5444/6.04.2006 г. в размер на 2315,52 лв. главница и лихви в размер на 460,17 лв.

С уведомление по чл.99 от ЗЗД, писмо изх.№ 140 243/22.10.2012 г. „ЦКБ” АД, е уведомила длъжника К.Й.И. за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Писмото е получено лично от него, видно от приложеното известие – обратна разписка.

Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение – кредит става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Договорът за цесия има за предмет прехвърляне на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо, каквото е имущественото право. Със сключване на договора, вземането преминава от неговия носител - цедента върху приобретателя на вземането – цесионера. Към този момент цедента престава да бъде кредитор, а по отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента – чл.99,ал.4 от ЗЗД. Или, за да породи действие спрямо длъжника цесията следва да бъде съобщена от цедента, което задължение е изпълнено от „ЦКБ” АД.

От приложеното и прието като доказателство ч.гр.д. № 408/13 год. по описа на РС-Монтана се установява, че на 16.04.2013 год. заявителят „Финанс инфо асистанс”ЕООД –София е подал в РС-Монтана заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Г.Д.Ц. и поръчителите К.Й.И. и с. т. м. за парично вземане в размер на 2315,52 лв. главница, 400,17 лв. договорна лихва за периода от 6.10.2011 год. до 29.09.2012 год., 126.31 лв. законна лихва от 29.09.2012 год. до 10.04.2013 год., ведно със законната лихва от 16.04.2013 год. до изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски .

На 17.04.2013 год. МРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като е разпоредил длъжниците Г.Д.Ц., К.Й.И. и с. т. м. да заплатят солидарно на кредитора „Финанс инфо асистанс”ЕООД претендираните суми.

Видно от направеното отбелязване е издаден и изпълнителен лист на 28.10.2013 год. Само по отношение на Г.Д.Ц.. От приложеното по ч.гр.д. № 408/13 год. на МРС се установява, че заповедта за изпълнение е връчена лично на К.Й.И. солидарен длъжник. На 7.05.2013 год. Този длъжник е подал възражение на основание чл.414 от ГПК, с вх.№ 1879 от с.дата, като е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С определение от 07.05.2013 год. МРС е указал на заявителя , че може да предяви иск за установяване на вземането по оспорената заповед за изпълнение против длъжника К.И. в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе съответната държавна такса, както и за последиците от непредставяне на доказателства за предявен иск в посочения срок.

Според правилото на чл.422,ал.1 от ГПК, може да бъде предявен иск за съществуване на вземане, оставен в зависимост от направеното от длъжника писмено възражение срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея – чл.414,ал.1 от ГПК, при спазване на условията на чл.415 от ГПК. Законът предвижда последици за заявителя, който не представи доказателства, че е предявил иска в законоопределения срок.

От приложеното към ч.гр.д. № 408/13 год. на МРС съобщение е видно, че определение от 07.5.2013 год. на МРС, е получено от заявителя „”Финанс инфо асистанс” ЕООД , който в срок е депозирал в съда искова молба. При тези данни и направените по-горе правни изводи съдът намира, че от страна на ищецът е спазен преклузивния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК е процесуално допустим.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема изцяло като обосновано и компетентно се установява, че по Договора за потребителски кредит от 06.04.2006 год. „ЦКБ”АД-София е предоставило на г. ц. кредит в размер на 8000.00 лв., който е усвоен в пълен размер . При извършената проверка вещото лице е констатирало, че в периода от предоставянето на договорения кредит по откритата за целта сметка до 03.09.2012 год., когато е последното счетоводно записване по издължаване на кредита,като след този период са направени още вноски от кредитополучателят като същият е извършил частични плащания по задължението общо в размер на 260 лв. Кредитополучателят от м.09.2012г. е изпаднал в трайно просрочие по кредита. Внесените частични вноски не били достатъчни за покриване на размера на дълга към банката. Към м.09.2012 год., размерът на задължението на г. ц. със солидарни длъжници/поръчители ответника и с. м. е в размер на 2315,52 лв. главница, 289,44,69 лв. договорна лихва от 06.10.2011 год. до 29.09.2012 год. и 126,59 лв. законна лихва за периода от 29.09.2012 год. до 11.04.2013 год.

От приложените писмени доказателства от кредитната преписка се установява, че г. ц. е подала искане за потребителски кредит до „ЦКБ” АД на 07.03.2006 г. в размер на 8000 лева за срок на издължаване – 84 месеца. Към преписката са приложени карта за проверка на клиент, справка на поръчителя К.Й.И. /лист 16 от делото/, копие от л.к. на ответника и заповедта му за назначаване на работа. От справката на поръчителя-ответник в първата графа, където е посочено, че се попълва от работодателя, се установява, че ответника работи в ОбС”Земеделие”с.Медковец от 23.03.1998г., по чл.70 от КТ, на длъжност „Началник ОСЗГ”-Медковец и за месеците декември, януари и февруари е получил чисто трудово възнаграждение в размер на 2060,29 лева. Следват подпис и печат на Директор и гл.счетоводител на ОСЗ Монтана. От втората графа, където е посочено, че се попълва от поръчителя, ответника, е заявил безусловно, че отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя г. Цветанов в размер на 8000 лева и е декларирал, че има задължения към други кредитори с остатък 1800 лева, и че за неверни данни носи наказателна отговорност по НК. Следват: гр.Монтана, дата – 7.03.2006 г. , подпис и печат на ОЗС Монтана.

По допустимостта на иска.

Както вече съдът посочи, приема, че искът е допустим, тъй като е предявен от и срещу легитимирани лица, с оглед соченото правно основание и представените доказателства.

По основателността.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и чл.99 ЗЗД. По своята същност производството по чл.422 от ГПК, представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му. В случая документа, от който произтича вземането, посочен от заявителя,е процесния договор за потребителски кредит .

От представените по делото писмени доказателства и заключенията на съдебно-икономическата експертиза по безспорен начин се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е захранил разплащателна сметка на името на кредитополучателя Г.Д.Ц. сумата от 8000.00 лв. До 03.09.2011 г. кредита е обслужван редовно от нея. След тази дата кредитополучателят не е изпълнил поетото задължение за плащания по кредита за погасяване на главница и начислени лихви в размерите и на посочената падежна дата, по погасителния план към договора за кредит. Както беше посочено по-горе, това е констатирано при направената проверка от вещото лице Н.П..

Банката се е възползвала от правата си и е уведомила ответника по делото, че към 04.10.12г. плащането по процесния кредит е просрочено. Като превратно се тълкува от страна на процесуалния представител на ответника, че това писмо – съобщение банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Напротив, там е посочено, че ще бъде обявен за предсрочно изискуем и ще се пристъпи към принудително изпълнение, но не е и посочена дата. Съдът намира, че с това писмо целта на банката е била да мотивира както кредитополучателя, така и неговите поръчители към предприемане активни действия на доброволни плащания, но в никакъв случай не може да се говори за престрочна изискуемост към този момент.

Безспорно е :

1. С писмо от 22.10.2012 г. до ответника , кредитора „ЦКБ” АД е уведомил същият за просрочие по договор за кредит, отпуснат на 06.04.2006 г.

2. 2. Със същото писмо е уведомен, че цялото задължение по кредита може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и банката ще пристъпи към принудителното му събиране по съдебен ред, а не че ответника е бил уведомена, че процесния кредит е обявен от банката за предсрочно изискуем, както се твърди от същият с отговора на исковата молба.

Тълкувайки волята на страните по правилата на чл.20 от ЗЗД, съдът приема, че в случая отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра на това право – „ЦКБ” АД. Настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта – неизпълнение на длъжника по отношение на задължение по договора и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане на преимуществото на срока му. Упражняването на правомощието на „ЦКБ” АД да направи кредита предсрочно изискуем не е станало, тъй като банката е цедирала вземането си на ищеца по делото.

Новият кредитор се е възползвал от правото си по реда на чл.410 от ГПК и на 12.04.2013 г. е подал заявление до Монтанския районен съд за издаване на заповед за изпълнение за вземането си към кредитополучателя и солидарните длъжници по процесния договор за кредит за вземането си . От датата на превръщане на кредита в предсрочно изискуем – 12.04.2013 г., започва да тече 6-месечния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжниците. Началният момент на 6-месечния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД съвпада с момента, в който новият кредитор е реализирал това свое право чрез подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че е настъпила преклузия на правото на банката да пристъпи към събиране на вземането си по съдебен ред. Искът по чл.422,ал.1 от ГПК е изцяло основателен и доказан до размера на претендираната сума.

При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК във вр. с чл.81 от ГПК направените по делото разноски в размер на сумата 543.48 лв.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 12.04.2013 год. съществува вземането на „Централна кооперативна банка" АД, ЕИК 831447150, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 103 с частен правоприемник "Финанс Инфо Асистанс" ЕООД, ЕИК 130997190, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Врабча" № 8, представлявано от управителя Д.М., съгласно договор за цесия от 29.09.2012 г., против К.Й.И., ЕГН **********, в качеството му на поръчител дължи солидарно по Договор за потребителски кредит № 79500КР-АА-5444/06.04.2006г., сключен между „Централна кооперативна банка" АД гр.София, в качеството на кредитор и Г.Д.Ц. с ЕГН **********, в качеството на длъжник общо в размер на 2842,00 лева, от които 2315,52 лева главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.04.2013 год. до изплащане на вземането, сумата в размер на 289,44 лева,представляваща договорна лихва от 06.10.2011 год. до 29.09.2012 год., сума в размер на 126,31 лв. представляваща законна лихва за периода от 29.09.2012 год. до 10.04.2013 год.,както и 209,84 лв. разноски по заповедното производство, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение от 17.04.2013год. по ч.гр.д.№ 408/2013г. по описа на РС-Монтана.

ОСЪЖДА К.Й.И. да заплати на "Финанс Инфо Асистанс" ЕООД, ЕИК 130997190, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Врабча" № 8 направените по делото разноски в размер на сумата 543,48 лв.

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: