Р Е Ш Е Н И Е №
№
гр. Лом, 18.07.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен
съд, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Миронова,
при секретаря Р.Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 594 по
описа на съда за
Иск с правно основание чл. 135, ал.13 ЗЗД.
Предявени
са субективно съединени искове от О.Д.И., ЕГН **********,***, срещу Л.Н.Т.,
ЕГН **********,***, М.Т.М.,*** и Н.Т.М., ЕГН **********, от гр. Лом, за
обявяване на недействителност на Договор за дарение на недвижими имоти.
Твърди се в и.м., че първата
ответница е длъжник на ищеца, като вземането му срещу нея произтича от Договор
за текущо потребление с Банка ДСК ЕАД – филиал гр. Лом, от 2004 год.
На 09.07.2008 год., първата ответница, с Н.А.
№ 181, т. ХІІІА, д. № 1845/2008 год. на Нотариус Д. М., рег. № 393 на Нот.
Камара, с район на действие – ЛРС, е дарила на втората и третата ответници,
нейни дъщери, своите 6/8 ид.ч. от УПИ ХХІІІ-372, кв. 61 по ЗРП на ***************,
с площ от 730 кв.м., заедно с построените в имота: полумасивно жилище и
стопански постройки, както и НИВА с площ от 9,064 дка, в м. Караула, имот №
025005 по картата на землището на ***************.
Твърди се в и.м., че с извършването на
посоченото правно действие, имуществото на първата ответница се намалява, което
уврежда интересите на ищеца, тъй като поставя в опасност удовлетворяването на
вземането му като поръчител, възлизащо на 4 354,16 лв.
Твърди се също, че първата от ответниците е
знаела, че извършвайки дарението, ищецът няма да може да удовлетвори вземането
си срещу нея. За това увреждане са знаели и другите две ответници, нейни деца,
за които съществува законовата презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Иска:
да бъде обявен за недействителен спрямо ответника договорът за
дарение на следните недвижими имоти: 1./
6/8 ид.ч. от Урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХІІІ-372 в кв. 61 по рег.план
на ***************, с площ от 730 кв.м., при съседи по скица: - улица; - УПИ
ХХІІ-373; - улица; - УПИ ІХ-371, както и 6/8 ид.ч. от построените в този имот:
полумасивно жилище и стопанска сграда; 2./ Нива от 9,064 дка, трета категория,
м. Караула, съставляваща поз.имот № 025005 по картата на землището на ***************,
при граници /съседи: - имот № 025004; - имот № 025012, - имот № 025013; - имот
№ 025022; - № 000099 – полски път, който Договор за дарение е обективиран в
Н.А. № 181, т. ХІІІА, д. № 1845/09.07.2008 год. на Нотариус Д. М., рег. № 393
на Нот. Камара, с район на действие – ЛРС, с всички произтичащи от това законни
последици.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил и от трите ответници.
Ответницата
Л.Н.Т. оспорва иска.
Счита същият за недопустим, т.к.
ищецът няма качеството на кредитор спрямо нея и не е активно легитимиран да
предяви иск по реда на чл. 135 ЗЗД.
Отделно от това твърди, че
сключеният договор за текущо потребление между нея и БДСК АД е недействителен
поради това, че при подписването му лицето М.Б.С. я е поставила /ответницата/ в
заблуда, с цел да набави за себе си имотна облага, за което има влязла в сила
присъда по НОХД № 402/2007 год. на ЛРС. Именно от недействителността на
договора следвало и твърдението на отв. Л. Т., че ищецът не притежава
качеството на кредитор по отношение на нея. Твърди, че по НОХД № 402/2007 год.
на ЛРС именно във връзка с този договор, на който се позовава ищеца, имало
уважен граждански иск, предявен от отв. Л. Т. срещу подс. М. С., в размер на
6 556 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2004 год.
Алтернативно, ако съдът приеме искът
за допустим, то отв. Л. Т. счита същият за неоснователен. Счита, че дарението
не попада в хипотезата на чл. 135 ЗЗД. Твърди, че към момента на извършване на
дарението е бил „висящ” процеса по НОХД № 402/2007 год. на ЛРС. През това
време, договорът /вероятно този за кредит/ е бил като писмено доказателство по
наказателното дело и „едва ли с дъщерите си е целяла и желала с дарението на
двете си дъщери да увреди правата на кредитора – ищец по настоящото дело”.
Счита, че тъй като присъдата по горецитираното
НОХД е влязла в сила на 14.07.2010 год., това доказвало, че през това време тя
не е целяла да уврежда някого, а е търсела защита за извършената спрямо нея
измама. Твърди, че не е познавала ищеца, който бил доведен от М. С. при
подписването на договора за заем.
Твърди, че искът е неоснователен, т.к. тя не е
получила сумата по договора за кредит за текущо потребление /не я е усвоила/.
Прави
искане за привличане на трето лице, помагач на ответника – М.Б.С., ЕГН **********,***,
по което искане съдът се е произнесъл в настоящото определение.
В молбата си, с правно основание чл. 219, ал.
1 ГПК, отв. Л. Т. обосновава искането със следното: спорът между ищеца и
ответниците по настоящото дело се основавал на права, обуславящи необходимостта
да привлече като подпомагаща страна М. С., тъй
като последната е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 211,
вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и
е осъдена на лишаване от свобода,
както и да заплати на отв. Л. Т. сумата в размер на 6556 лв., относно предявеният
граждански иск по процесния договор за текущо потребление с БДСК ЕАД гр. Лом,
предмет и на настоящия спор.
Ответницата
Н.М. в
отговора си също оспорва иска.
Счита го за недопустим, алтернативно –
неоснователен, като съображенията, които излага са идентични с твърдените от
първата ответница. Допълнително въвежда твърдения, че не живее в *******, нито
в ****** /?/, често пътува в чужбина и за това не е знаела за въведените в и.м.
обстоятелства. Според нея е просто съвпадение по време прехвърлянето на имотите
на тяхно със сестра й име, каквото намерение майка им имала отдавна, докато
дъщерите й не са семейни.
Ответницата
М.М. също
счита искът го за недопустим, алтернативно – неоснователен, като съображенията,
които излага са идентични с твърдените от първата и втората ответница.
Допълнително въвежда твърдения, че до
влизането в сила на присъдата по цитираното НОХД, те, трите ответници не са
знаели, че имат задължения, а още по-малко са целели да увреждат нечии интереси
/в частност на ищеца/.
Допълнително твърди, че не са поддържали
контакти с майка си, първата ответница, това се променило едва след
погребението на баща им и едва след като постепенно подобрили отношенията си,
тя била решила да им подари имота. Отделно счита, че презумпцията на чл. 135,
ал. 2 ЗЗД била относима само към възмездните сделки, какъввто не е настоящият
случай.
Спорни по делото са
всички твърдения на ищеца – че е налице
вземане /т.е., че той има качеството на кредитор/, че извършената безвъзмездна
сделка уврежда кредитора и че при извършването на действието длъжникът /отв. Л.
Т./ е знаела, че с него уврежда кредитора.
В
с.з. ищецът се явява лично и поддържа иска, като счита същият за доказан и моли
да бъде уважен. Претендира разноски. Представя писмена защита.
Ответниците
М.М. и Н.М., чрез пълномощника си, адв. Е.Ц., МАК и ответницата Л.Т., лично и
чрез пълномощника си адв. Г.Д., МАК, оспорват иска и молят да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Алтернативно развиват доводи за недопустимост
на претенцията. Съображенията си излагат в писмени бележки. Претендират
разноски.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
С договор за текущо потребление от 23.06.2004 год., отв. Л.Н.Т. е получила
от БДСК ЕАД – гр. Лом, кредит в размер на 7 000 лв., който се е задължила
да погаси за 60 месеца, на вноски от по 166,52 лв. – в срок до 23.06.2009 год.
Договорът е бил обезпечен с поръчителството на
Е.П. Т., Й.Г.З. и на настоящият ищец О.Д.И..
Видно от представеното с исковата молба
удостоверение изх. 0 259/22.03.2011 год., за периода от 23.01.2006 год. до 21.12.2006 год., ищецът О.Д.И. е
внесъл общо 909,16 лв. на отв. Л.Т. по кредит за текущо потребление № 8206149.
Видно от приложеното Удостоверение, изх. №
1195/08.04.2011 год., издадено от ЧСИ, рег. № 747 А.В.Я., р-н МОС, по
образуваното при ЧСИ изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист от 18.01.2008 год. по
гр.д. № 30/2008 год. на ЛРС, с предмет на изпълнение – парично вземане в размер
на 4 475,82 лв., със страни: взискател: БДСК ЕАД, клон Лом и солидарни
длъжници: Л.Н.Т. като кредитополучател и поръчителите Е.П. Т., Й.Г.З. и О.Д.И.,
длъжниците-поръчители са погасили изцяло
задължението на 17.01.2011 год., поради което и на осн. чл. 429 ГПК са
встъпили като взискатели по изпълнителното дело. Настоящият ищец О. Д. И. е
изплатил сумата от 3 445,20 лв.
Видно от приложените копие от молба за
образуване на изпълнителното дело и изпълнителен лист, изп.дело е образувано на 02.02.2010 год., заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е от 18.01.2008 год.
С нотариален акт за дарение на недвижими имоти
№ 181, т. ХІІІ, рег. № 13109, д. № 845/09.07.2008
год. на Нотариус, рег. № 393, р-н ЛРС – Д. М., отв. Л.Т. е дарила на двете си
дъщери, ответниците М.М. и Н.М., своите 6/8 ид.ч. от Урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХІІІ, с планоснимачен новер 372,
в кв. 61 по регулационния план на ***************, одобрен със заповед №
29/1989 год., с площ от 730 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ ХХІІ-373,
улица, УПИ ІХ-371, всичките в кв. 61 по регулационния план на ***************,
ведно с находящите се в него: полумасивно жилище и стопански постройки, както и
нива от 9,064 дка, трета категория,
находяща се в м. Караула, съставляваща земеделски имот № 025005, ЕКАТТЕ 6872,
при граници и съседи7 – имот № 025004, нива на Л.И.Г., - имот № 025012, нива на
А.О.Б., - имот № 025013, нива не М.Л.М., - имот 0 025022, нива на И.Е.К. и –
имот № 000099, полски път на Община Лом.
От приложената по делото Присъда от 01.06.2009
год., по НОХД № 402/2007 год. на ЛРС и Присъда от 24.10.2011 год. по НОХД №
125/2011 год. на МОС е видно, че подсъдимата
М.Б.С. от гр. София е призната за виновна в престъпление по чл. 211, вр. чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за причиняване на имотна вреда в резултат
от измама по отношение на множество лица, сред които и отв. Л.Н.Т., за чиято
сметка подсъдимата е призната за виновна, че се е обогатила със сумата от
7 000 лв. Със същата присъда, подсъдимата М. С. е осъдена да заплати на
настоящата ответница Л.Н.Т. сумата от 6 556 лв., представляваща
обезщетение за претърпени те имуществени вреди от престъплението, заедно със
законната лихва считано от 23.06.2004 год., до окончателното изплащане, като
предявеният граждански иск е отхвърлен над уважения размер за разликата от 444
лв.
След възобновяване на делото, с Присъда от
24.10.2011 год. по НОХД № 125/2011 год. на МОС, подс. М.С. отново е била
призната за виновна в извършеното престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК, а останалите подсъдими са били оправдани. В останалата си
част /включително по за уваженият граждански иск от отв. Л. Т./ присъдата на
ЛРС от 24.11.2011 год. е влязла в сила.
От представеното от отв. Л.Т. извлечение от
банковата й сметка в БДСК ЕАД се установява, че последната вноска по кредита си
тя е направила на 16.12.2005 год. Следващите
плащания, първото от които извършено на 23.01.2006 год. са вече от ищеца О. Д. И.
и другите от поръчителите – Е. Т. и Й.З..
Изслушани в съдебно заседание по реда на чл. 176
ГПК, ищецът твърди, че познава ответницата Л. Т. от м. Март, 2006 год., когато
бил потърсен да плати вноска по кредита й. Преди това, през 2004 год. е станал
поръчител по заем, за който знае, че реално сумата е била получена от М. С..
От своя страна отв. Л.Т. твърди, че през 2002
год. поради семейни недоразумения
напуснала съпруга си и заживяла в бащиния си дом. Прибрала се в семейното
жилище едва след смъртта на съпруга си през м. Ноември, 2007 год. през това
време децата й /другите две ответници/ й били обидени, че е напуснала баща им и
не поддържали контакти с нея. За това, с цел подобряване на отношенията си с
тях тя се отказала от наследството на съпруга си. От тогава живее в техния
имот. Те не знаели, че тя има кредит. Първоначално вноските били изплащани
реално от М.С., на която били дадени парите от заема. След това обаче тя
престанала да плаща и на отв. Л. Т. започнали
да й удържат от пенсията докато тя,
за да спрат удръжките, си прехвърлила
пенсията към пощата. Съдия-изпълнител я потърсил през 2010 год. чак и тя
тогава споделила с дъщерите си.
Свид. Г.Г. потвърждава, че отношенията между
отв. Л. Т. и нейният покоен съпруг не били добри, а дъщерите й /другите две
ответници/ били на страната на баща си и съответно – в лоши отношения с
майката. През времето, през което траела фактическата раздяла между съпрузите и
дъщерите й не контактували с нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането.
Уваважаването на този иск предпоставя
наличието на три кумулативно дадени предпоставки: наличие на вземане в полза на кредитора, извършено
действие, което го уврежда и третата
предпоставка има субективен характер
– знание за увреждането.
Това право възниква за кредитора, когато
сделката е увреждаща и е безвъзмездна
или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането.
С иска по чл.135 ЗЗД разполага лице, което има
качеството на кредитор на длъжника
независимо от вида на вземането му – парично или непарично.
С иска по чл.135 ЗЗД кредиторът – ищец атакува
извършено правно действие /сделка/ от негов длъжник, което го уврежда и иска да
се отмени тази увреждаща го сделка, да я обяви за недействителна.
Съгласно възприетата от ВКС практика съдът,
който е сезиран с иск по чл.135 ЗЗД не може в това производство да преценява
дали съществува правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор.
По настоящото дело, съдът е сезиран с
отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД – за обявяване за относително
недействителен спрямо него, в качеството
му на кредитор на първата от ответниците, на договор за дарение на недвижими
имоти, обективиран в Н.А. № 181, т. ХІІІА, д. № 1845/09.07.2008 год. на
Нотариус Д. М., рег. № 393 на Нот. Камара, сключен между първата ответница Л.Т.,
като дарител и другите две ответници, нейните дъщери М. и Н. М., като надарени.
При този иск доказателствената тежест, при
условията на пълно и главно доказване се носи от ищеца, който следва да докаже
качеството си на кредитор, извършената от длъжника му увреждаща сделка, чрез
която имуществото на последния се намалява, а от там се затруднява
удовлетворяването на кредитора-ищец.
Основателността на отменителния иск по чл.
135, ал. 1 ЗЗД е обусловена от съзнанието у длъжника, че с процесното
разпоредително действие уврежда кредиторите си.
Знанието за увреждане интересите на кредитора
у третите лица – приобретатели в конкретната хипотеза е ирелевантно, тъй като
сделката е безвъзмездна и те не са извършили насрещна престация.
Павловият иск се предявява от кредитора срещу
длъжника и третите лица, с които той е договарял. Обявяват се за недействителни
тези действия, с които длъжника уврежда кредитора.
В случая ищецът О.Д.И. е кредитор на
ответницата – дарител на имотите Л.Н.Т. по силата на сключен на 23.06.2004 год., с БДСК ЕАД – гр. Лом,
договор за кредит в размер на 7 000
лв. и сключен на същата дата между ищеца И., в качеството му на поръчител и банката договор за поръчителство за
обезпечаване изпълнението на задължението на кредитополучателя по договора за
кредит Л.Т..
Отношенията и уговорките между
кредитополучателя Л.Т. и третото лице М.Б.С. в случая са ирелевантни.
Тъй като длъжниците-поръчители са погасили изцяло главното задължение на отв.
Л. Т., на 17.01.2011 год., поради което и на осн. чл. 429 ГПК са встъпили
като взискатели по изпълнителното дело, при което настоящият ищец О. Д. И. е
изплатил сумата от 3 445,20 лв. по изпълнителното дело и преди това, към
банката – сумата от 909,16 лв. /всичко общо 4354,36 лв./, то по силата на чл.
146, ал. 1 ЗЗД той, ищеца О. И. се е суброгирал в правата, които е имал вече
удовлетвореният кредитор „БДСК” ЕАД.
Така заплатилият дълга поръчител може да
оспори действията на длъжника, които го увреждат при същите условия, при които
е могъл да стори това увредения, но вече удовлетворен кредитор и то от момента
на възникването на главния дълг.
По силата на суброгацията – чл. 146 ЗЗД първата предпоставка за уважаване на иска е
налице, тъй като ищецът О.И. е кредитор на ответницата л.Т.. Налице е
парично вземане, възникнало преди извършването на действието, чието обявяване
за недействително се иска, доколкото вземането е възникнало на 23.06.2004 год., когато е сключен
договорът за кредит, станало е предсрочно изискуемо при всички случаи преди 18.01.2008 год., когато е издаден
изпълнителният лист по ч.гр.д. № 30/2008 год. на ЛРС, а увреждащото кредитора
действие е било извършено на 09.07.2008
год.
Втората
предпоставка
за уважаване на предявеният отменителен иск е извършването на действие, което
уврежда кредитора. Действието е съзнателен волев акт, който може да бъде
извършен от длъжника, от длъжника и трето лице, от длъжника, от трето лице и от
държавен орган. Може да бъде всякакъв гражданскоправен акт, както сделка
/едностранна или двустранна, възмездна или безвъзмездна/, така и юридическа
постъпка. Увреждането е налице в
случаите, при които се намалява възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника. Увреждане има когато длъжника се лишава
от свое имущество или имуществото му
намалява.
В случая длъжника, отв. Л.Т. е дарила на
своите дъщери недвижими имоти, нейна собственост и по този начин е увредила
интересите на кредиторите си, тъй като с договора за дарение се намалява общото
обезпечение, за каквото служи цялото имущество на длъжника съгл. чл. 133 ЗЗД. Ето
защо, съдът намира, че е налице и втората предпоставка за уважаване на
предявената претенция.
Следващото, последно условие за успешното
провеждане на Павловият иск е субективно и то е с порно в настоящия казус, а
именно – наличието на знание за увреждане. Елементите на тази предпоставка се
различават в зависимост от това дали действието е било възмездно или
безвъзмездно.
Когато действието е било безвъзмездно, както е
в случая, правото да се иска отмяна възниква щом само длъжникът е знаел за
увреждането – чл. 135, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Не е необходимо да се съзнава
увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на увреждането
длъжникът да е знаел, че има кредитор и действието му го уврежда.
Без значение е субективното отношение на
лицата, получили престацията от длъжника. Дори и те да не са знаели за увреждането, техният интерес не
може да бъде предпочетен пред този на кредитора, защото тези лица са получили
имуществото на длъжника безвъзмездно, без да са престирали нищо насреща.
Съдът в този си състав приема,ч е субективните
предпоставки за уважаването на „Павловия иск” са налице и длъжникът Л.Т. е
знаела, че със сключването на договора за дарение уврежда интересите на
кредитора.
Това е така, тъй като това действие тя е
предприела, знаейки, че има сключен договор за кредит, задълженията по който тя
не изпълнява. Тя самата заявява в съдебно заседание, че за да попречи на
изпълнението насочено към вземанията й от пенсия е прехвърлила пенсията си от
банката-кредитор в пощенския клон, знаела е, че третото лице М. С. не изпълнява
уговорката да погасява задължението по кредита и е предприела действия насочени
срещу нея /предявявайки граждански иск в хода на образуваното срещу последната
наказателно производство/. За това съдът в този си състав прие, че твърдението
на отв. Л. Т., че при сключването на договора за дарение не е знаела, че с него
уврежда кредитора си е голословно и неоснователно.
Това е така, защото в съдебната практика се
приема, че е достатъчно простото знание у длъжника, че той има кредитори, които
биха могли да се удовлетворят от имуществото, ако не изпълни задълженията си
към тях и че в вследствие на конкретната сделка се увреждат техните интереси. Релевантно
е знанието за съществуването на вземане на кредитора, който факт в хода на
настоящото производство е доказан.
Ето защо, предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
И двете страни претендират разноски. При този
изход от делото ответниците ще следва да понесат и сторените от ищеца разноски
в размер на 68 лв. /държавна такса и разноски за издаване на съдебни
удостоверения.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на О.Д.И.,***, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, Договорът за дарение на следните
недвижими имоти:
1./ 6/8
ид.ч. /шест осми идеални части/ от
Урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХІІІ-372 в кв. 61 по рег.план на ***************,
с площ от 730 кв.м., при съседи по скица: - улица; - УПИ ХХІІ-373; - улица; -
УПИ ІХ-371, както и 6/8 ид.ч. от построените в този имот: полумасивно жилище и
стопанска сграда;
2./ Нива
от 9,064 дка, трета категория, м. Караула, съставляваща поземлен имот № 025005 по картата на
землището на ***************, ЕКАТТЕ 68672, при граници /съседи: - имот №
025004; - имот № 025012, - имот № 025013; - имот № 025022; - № 000099 – полски
път,
който
Договор за дарение е обективиран в Нотариален акт за дарение № 181, т. ХІІІА,
д. № 1845/09.07.2008 год. на Нотариус Д. М., рег. № 393 на Нот. Камара, с район
на действие – ЛРС
.
ОСЪЖДА Л.Н.Т., ЕГН **********,***,
М.Т.М.,*** и Н.Т.М., ЕГН **********, от гр. Лом, ДА ЗАПЛАТЯТ на О.Д.И.,*** направените по
делото разноски в размер на 68 лв. /шестдесет и осем лева/.
ОПРЕДЕЛЯ на О.Д.И.,*** шестмесечен
срок от влизане в сила на решението за отбелязването му на основание чл.115,
ал.2 от ЗС.
Решението
подлежи
на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :