Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 22.04.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, VІІ състав, в откритото заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

При секретаря – В. М., като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д. 1194/12 год. по описа на ЛРС и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.49 ал.1 СК.

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.49,ал.1 СК за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Ищеца , моли съда да постанови решение, с което прекрати брака му със ответницата, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответницата, а именно,че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, и вина за това има ответницата . Представя писмени и ангажира гласни доказателства в подкрепа на исканията си. .

Ответницата, редовно призована, не се явява, не ангажира и процесуален представител, не ангажира доказателства .

Съдът, след преценка – поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

По делото няма спор, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 24.12.1994 година в гр.Лом, видно от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак от същата дата,издадено от Община Лом, въз основа на акт за граждански брак № 171/24.12.1994 година.

По дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

В с.з. разпитаните двама свидетели дават показания, че двамата съпрузи не живеят заедно от лятото на 2012 г., и че имат родени от брака им 2 деца: Р. и Ц..Обясняват още, че ответницата изоставила съпруга си и децата си и се установила да живее и работи в гр.**. Заживяла с друг мъж. Не се интересувала от това, нахранени ли са, облечени ли са децата й, и имат ли с какво да задоволяват ежедневните си парични нужди. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като дадени добросъвестно, независимо от близките отношения с една от страните по делото.

Съдът , приема,че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, израз на което са отчуждаването, липсата на желание за съвместен живот у съпрузите, изключителна вина за което има съпругата-ответница по делото.

Като така съществуването на брачната връзка се явява неоправдано и безсмислено от емоционален, социален и духовен аспект. Този брак не осъществява функциите си като така неговото съществуване е неоправдано и от юридическа гледна точка.

Вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака принос има съпругата.

След развода ответницата да възвърне предбрачното си фамилно име- Н. .

От брака си съпрузите имат родени две деца: Ц. на 14 години и Р. на 16 години. От напускането на семейното жилище за двете деца се е грижил само и единствено техния баща-ищец по делото. Поради което е основателна претенцията за издръжка, от момента на раздялата на двамата родители- 01.07.12г., като се определи подходящ режим на лични отнешения на децата с тяхната майка. Родителските права следва да се предоставят на ищеца.

От правна страна:

При така приетата за установена фактическа обстановка,съдът намира,че брачният иск е доказан.Анализът на доказателственият материал по делото,налага извода,че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения,в брачният им съюз не могат да се постигнат целите на брака,заложени в СК,и той съществува само формално.Брачната криза продължила дълго, и от настъпилата фактическа раздяла водят до извода,че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между двамата съпрузи,поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на тях и обществото. От дотук изнесените факти съдът направи извода,че личните отношения между съпрузите не са на основата на взаимното уважение,общи грижи за семейството и децата, на разбирателство и вярност,необходими за съществуването на взаимност между тях,което е заложено в чл.15 СК. В тази насока съдът констатира,че брачната им връзка е изпразнена от съдържание,по вина на съпругата, установено от гореизложените обстоятелства.

По отношение на иска по чл. 143, ал. 2 СК, за определяне на текуща издръжка на децата, съдът намира, че същият е основателен.

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – задължение, регламентирано в чл. 143, ал. 2 от СК.

Обстоятелствата, имащи значение при определяне размера на дължимата издръжка са от една страна, потребностите на детето, а от друга страна, възможностите на родителите.

Преценявайки нуждите на децата, съдът взе предвид възрастта им – същите са на 14, респ.16 год. и посещават училище.

Относно размера на издръжката, съдът се съобрази и с разпоредбата на чл.142,ал.2 от СК, съгласно която минималният размер на дължимата издръжка е ¼ от минималната работна заплата за страната.В подкрепа на този извод, минималният размер на пенсията за старост е 145 лв. или доходи под тази сума са недостатъчни за физическо оцеляване на възрастен /според изпълнителната власт/.

Преценявайки в конкретният случай потребностите на децата, увеличени с оглед възрастта им и материалните възможности на родителите им, съдът счита, че минималната месечна издръжка необходима за да покрие елементарните им нужди съобразно възрастта, е 260 лв.

От тази сума издръжката, която майката ще следва да заплаща в полза на синовете си е в размер на 150.00 лв. месечно, за всеки един от тях. Т.е., претенцията следва да бъде уважена изцяло.

Приоритетното парично участие на майката е обусловено от обстоятелството, че в непосредствена тежест на бащата са грижите за отглеждане и възпитание на двете деца.

Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска.

Началният срок на издръжката при този иск е от деня на неизпълнението, но не повече от една година преди завеждането на иска.

За основателността на тази претенция освен предпоставките, визирани в чл.143, ал.2 СК, е необходимо още ответникът да не е осигурявал до този момент доброволно издръжка на ищеца или осигуряваната такава да не е била достатъчна да покрие нуждите на детето.

Ищеца не е длъжен да доказва нуждите на децата за този период.

По делото не е спорно, че родителите са разделени . В тази насока са и проказанията на свитетелите, че страните по делото са разделении от 1 юли 2012 г. , което съвпада напълно с твърдяното висковата молба. както и факта, че за децата се е грижил и ги е издържал само и единстевон ищеца.

Ответницата не е заплащала на ищеца издръжка за децата, за този период.

Воден от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 24.12.1994 год. в гр.Лом с акт № 171 от същата дата, граждански брак между С.А.И., ЕГН ********** и Я.Ц. И. с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина съпругата.

Възвръща предбрачното фамилно име Н. на Я.Ц. И.,като същата след прекратяването на брака ще се именува Я.Ц.Н..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права на бащата С.А.И. ЕГН **********, по отношение на децата Р. С. А. ЕГН ********** и Ц. С.А., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Я.Ц. И., като същата ще може да вижда и взема при себе си – Р. и Ц. А., всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10 часа на съботния ден до 17 часа в неделя.

ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал. 2 от СК, Я.Ц. И. ДА ЗАПЛАЩА на :

- С.А.И./със снета по делото самоличност и за двамата/,в качеството му на баща и законен представител на Ц. С. А., месечна издръжка в размер на 150,00 лева

- Р. С. А., със съгласието на неговият баща С.А.И., месечна издържка в размер на 150,00 лв.,

считано от 14.11.2012 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, Я.Ц. И. ДА ЗАПЛАТИ издръжка за минало време на :

С.А.И./със снета по делото самоличност и за двамата/,в качеството му на баща и законен представител на Ц. С. А., месечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от 1 юли 2012 г. до 14.11.12 г.

- Р. С. А., със съгласието на неговият баща С.А.И., месечна издържка в размер на 150,00 лв.,считано от 1 юли 2012 г. до 14.11.12г.

ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Я.Ц. И. да заплати на С.А.И. сумата от 300,00 лв. представляваща разноски, направени от него по водене на делото.

ОСЪЖДА Я.Ц. И., да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка ЛРС държавна такса върху уважените искове в размер на 482 лв. , както и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист .

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, от съобщението на страние, че е изговтено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: