Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Лом, 25.04.2013 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия,VІІ състав в
публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и тринадесета година
в състав:
Председател: Боряна Александрова
при
секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията Александрова гр. дело №
636 по описа за
Производството е по установителен иск за право на
собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
обективно и субективно съединен с иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на
констативен нотариален акт.
В исковата молба ищеца , представляван от адв.Г.Б. от
САК, твърдят, че като наследник на Г. Н. ***,заедно с К.Г.В., и н-ците на З. Г.Г.
са съсобственици на недвижим имот – къща с дворно място , находящо се на
ул.”Георги Кирков”№6 в с.Якимово, представляващо ПИ VІ 1372 в кв.45.
Представят НА за собственост върху недвижим
имот,придобит по давностно владение и наследство от 27.05.2011г., по силата на
който , ответниците са признати за собственици по давностно владение на процесния
имот.
Поддържат, че
са разбрали, че ответниците са се снабдили с нотариалния акт на нотариус Д.М. за процесния имот от
анонимно писмо. Оспорват НА. Молят съда,
след установяване на твърдените
обстоятелства да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ищеца, че е съсобственик на имота , описан в обстоятелствената
част на исковата молба, да отмени, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, нотариален
акт № 141, т.V, peг. № 3617, н.д. № 366/2011г. на нотариус Д.М., с район на
действие - района на ЛРС и им присъди съдебни разноски.
Ответниците в
писмения отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, и в съдебно
заседание , чрез процесуалния си представител – адв.Ц.П., оспорват изцяло
предявения иск и молят същия да бъде отхвърлен като неоснователен като
претендират и разноски. Твърдят, че владеят и ползват процесният недвижим имот
в продължение на повече от 10 години.
Твърдят, че владеят и ползват
необезпокоявани от никого повече от 15 години процесният имот . От друга страна
поддържат, че ищеца никога не е ползвал този имот.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери за установено следното:
Общият наследодател на страните Г. Н. С. е разведен с
първата си съпруга. От първия си брак е имал две деца К. и З.. Последвал е
втори брак с Т. Й. С.. От брака му с нея има едно дете-Н./ищец по делото/ .
След смъртта на общият наследодател и втората му съпруга е останал н наследство
недвижим имот ,находящ се в с.Якимово,обл.Монтана. В процесния имот са живеели и са го владеели двамата ответници
повече от
Предмет на спора е този имот, за който ответниците са
признати за собственици по давностно владение, материализиран в НА №141/11г.
Горното се установява от фактическа страна от
събраните по делото писмени доказателства.
При така изложената фактическа обстановка, за да се
произнесе по допустимостта и основателността на предявения установителен иск,
съдът взе предвид следното:
Не се спори между страните, че ищеца и първата
ответница са едни от наследниците на Г. Н. С., починал на 10.08.1969 год. Не се спори между страните, че Т.Й. С. е
преживяла втора съпруга на общият им наследодател.
Установи се също, че с нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 141, том Х, рег. № 3617,
нотариално дело № 366/2011 г. на нотариус Д.М., ответниците са признати за
собственици по давностно владение на процесният недвижим имот.
В случая ищецът претендира че е собственик на
основание наследяване на Т. С., негова майка и изтекла в полза на
последния придобивна давност върху ½ идеална част от
процесния имот. С оглед твърдяното правно основание в тежест на
ищеца е доказването на факта на изтекла
придобивна давност в полза на неговия прародител,
в твърдения период 1998 година -
2011 година. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или
други вещни права посредством
фактическото упражняване съдържанието на тези права през
период от време определен от закона -
в случая 10 години /чл. 79 от
ЗС/. В конкретния казус лицето, в чиято полза се твърди, че е изтекла придобивна
давност има качеството и на наследник на
процесния имот. Сам по себе си фактът на осъществяване на фактическа власт
върху имота от един от наследниците не е достатъчен, за да се приеме, че е
налице владение като основание за
придобиване по давност на идеалните части на останалите наследници. Приема се, че такъв наследник
е владелец само на собствената си
идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници
и за да се превърне във владелец на
целия имот и придобие
собствеността върху целия имот по
силата на давност този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите
сънаследници и съсобственици, т. е. да
доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло, или да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си
субективно отношение към вещта /реш. № 239/29.05.1996 година по гр. д. № 91/96г.
на І г. д., реш.№ 216/05.04.2002г. по
гр.д. № 657/2001г. на І гр.о./. Следователно от гледна точка на доказването на
собствеността следва да се установи не само,
че наследникът е ползвал имота в продължение на законоустановения срок
от време, но също така фактът, че намерението /анимусът/ му да го държи за
себе си е бил изрично демонстриран
пред останалите сънаследници. Придобивната давност може да е основание за
възникване на съсобственост и в хипотезата,
при която две или повече лица съвместно са владели чужд имот през предвидения давностен срок, в каквато хипотеза е и предявения иск - за настъпила придобивна
давност върху ½ ид. част при
съвладение, с оглед въведените твърдения в исковата молба. По делото обаче не бе доказано по ясен и категоричен
начин ищеца да е демонстрирал намерението си спрямо останалите сънаследници
- децата от първи брак на общия
наследодател да свои имота за себе си и да ги
е уведомил, че отказва да признае
правата им. По делото няма данни какво е било
отношението на останалите
наследници на общият наследодател – деца
от първия брак, спрямо имота, но фактите по делото сочат, че от 1969 година, когато е починал Г. Н. С. в имота, до смъртта си през 1998 година е
живяла преживялата му втора съпруга, а след нейната смът там са живели двамата
ответници, техното владение не е било отблъснато, следователно и в полза на
ищеца не е текла, а и от 1998 година не
би могла да изтече предвидената от
закона 10 – годишна придобивна давност. По същите съображения, с факта, че в имота и до 2012г. безпрепятствено и
необезпокоявано живеят ответниците.
Единственото доказателство за отричане от страна на ищеца на правото на собственост
на ответниците е от 2011 година,
когато са се снабдили с нотариален акт
за право на собственост по давностно владение върху целия процесен имот. В
случая, фактически състав на придобивната давност, по отношение на
ищеца не е бил осъществен. Не бе доказано от страна на ищеца да е придобил по силата на наследяване и изтекла в полза
на прекия му наследодател Т. С.
придобивна давност собствеността
върху ½ идеална част от процесния имот, поради което и предявеният от Д.Х. иск с правно основание чл.124 от ГПК. В този смисъл е и решение №322/19.04.2010
г. на ВКС по гр.д.№777/09 г. І г.о.
В хода на производството бе проведен
разпит на свидетеля Г. Н.Г., който бе поискан от ищцовата страна за допускане
до разпит и доведен в с.з. Другите двама свидетели поискани от ищеца са
призовани, но същите не се явиха в с.з., поради което ищеца поиска те да бъдат
заличени от списъка със свидетели. Разпитан бе и свидетеля Г. З., който бе
доведен от страна на ответниците. Свидетелят З. заяви, че познава ответниците, тъй
като са и съседи. Заяви също, че спорният имот след смъртта на майката на ищеца
през 1998г.е стопанисван единствено от двамата ответници.Даде показания,че не е
виждал ищеца и не го познава. Свидетелят Г.Г.,който е син на ищеца заяви, че са
минавали през с.Якимово, отбивали са се при ответниците и са водели разговори,
за това, че ответниците трябва да заплатят на ищеца определена сума за да им
отстъпи той своя дял от имота.Този свидетел заяви, че ответниците не са ги допускали до
процесния имот и са им пречили на ищеца и синът му по установителния иск да влизат
и стопанисват имота : “Не сме допускани в имота…няколко пъти сме ходили и
вратите бяха заключени..” Елементарната съпоставка на доказателствения материал
и в частност на събраните гласни доказателства сочи, че в полза на твърденията
на ответника по инцидентния установителен иск свидетелстват и двамата свидетели
– единият съсед на имота, другият син на ищеца,като и двамата свидетели са
имащи възможност да възприемат през целия период, касаещ спора – от 1998 година
до 2011 година непосредствено случващото се там. Това обстоятелство безусловно
доказва един от основните елементи на придобивната давност – ответниците са
манифестирали по един открит и
недвусмислен начин своето намерение спрямо останалите наследници, а именно, че
отричат правото им на съсобственици и тази тяхна воля обезателно трябва да е
достигнала до тяхното съзнание. Достигането до съзнанието на ищеци е безспорно – неговият син заяви, че ответниците
не са им позволили достъп до имота, т.е. те са отблъснали владението ищеца. За
този процес е без значение дали след смъртта на Т. С. нейният наследник е
правил опит или не да упражнява правото си на собственост. От 1998 година до
2008 година е изтекъл придобивен давностен срок и то за недобросъвестно
владение.
В тази връзка, съдът намира, че
доказателствата по делото сочат, че ответниците по установителния иск през изминалите десет и повече години преди
датата на снабдяване с нотариален акт за
собственост по давностно владение са упражнявали лично владение върху процесния
имот, да владеят имота само за себе си, отблъсквайки владението на останалите
наследници на Г. Н. С. като същевременно са манифестирали по един открит и
недвусмислен начин своето намерение спрямо останалите наследници, а именно, че
отричат правото им на съсобственици и тази тяхна воля обезателно трябва да е
достигнала до тяхното съзнание.
По горните съображения съдът намира
предявеният установителен иск за неоснователен и недоказан, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
По искът с правно основание
чл.573,ал.2 от ГПК, съдът намира следното:
Основанието на иска по чл.537,ал.2 от
ГПК е пряко обвързано и зависи от уважаване на главния иск, в случая по чл.124
от ГПК и при наличие на това, че е
уважен главният иск съдът следва да се произнесе и по чл.537,ал.2 от ГПК, като
отмени акта.
В случая съдът прие, че обуславящият иск
по чл.124,ал.1 от ГПК е неоснователен, която неоснователност влече
неоснователност и на обусловения от него иск по чл.537,ал.2 от ГПК, в който
смисъл съдът следва да отхвърли и тази претенция на ищците по установителния иск за отмяна на нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 141, том V, рег.
№ 3617, дело № 366 от 27.05.2011 година на Нотариус рег. № 393 – район Лом
По отношение на отговорността за разноски, на
основание чл.78 ГПК, с оглед изхода на делото, ищеца следва да заплати на
ответниците направените разноски в размер 400 лева.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Г.Н., с ЕГН **********, против К.Г.В., с ЕГН ********** и П.Х.В., с ЕГН
**********, положителен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване за установено,
че К. и П. В. са собственици, на основание давностно владение на недвижим имот с
площ от 2175 кв.м.,находящ се в с.Якимово,обл.Монтана, на ул.””Г.Кирков”№6,
представляващ УПИ № VІ – 1371 по РП на с.Якимово, одобрен със заповед
№178/2006г. до съседи: улици и УПИ № V – 1369,заедно с построените в имота
паянтова жилищна сграда със застроена площ от 112 кв.м. и навес без оградни
стени със застроена площ от 50 кв.м., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Г.Н., против К.Г.В. и П.Х.В., иск по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна
на нотариален акт за собственост върху недвижим
имот,придобит по давностно владение и наследство № 141,т.V,1 рег.№ 3617,
д.№366/27.05.2011 г. на нотариус Д.М., с който е признато право на собственост
на К. и П. В. на описания по – горе имот, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.Г.Н., на основание
чл.78 ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.В.
и П.Х.В. сумата от 400,00 лв., представляваща направени по делото разноски .
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :