Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Лом, 13.03.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, шести граждански
състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети февруари, две хиляди и тринадесета
година в състав:
при
секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1167 по описа за
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от «АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ООД, ЕИК 201318404, със седалище/адрес на управление:
гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от упровителя М.Д.Д., чрез пълномощника Е.Л.И., юрисконсулт,
срещу Л.О.К., ЕГН **********,***, за установяване на дължимост на вземания.
Ищецът посочва, че на 26.08.2009 год. е
издаден запис на заповед от трето лице, Г.Б.М., в полза на «Изи Асет
Мениджмънт» АД, за сумата
от 628,74 лв. Ответницата е авалист /поръчител/ по записа на заповед.
Кредиторът е предявил ценната книга на
издателя за плащане на 15.06.2010 год.
На 04.06.2012 год. записът на заповед е
бил прехвърлен с джиро на ищеца, който от своя страна е депозирал заявление по
чл. 417 ГПК и по ч.гр.д. № 563/2012 год. на ЛРС е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя и авалиста за частично
претендираната сума от 404,14 лв.
Задължението по
записът на заповед не е погасено и до момента.
За това моли да бъде установено от съда, със сила на
пресъдено нещо, съществуването на вземането, в размер на 628,74 лв., от които
се претендират 404,14 лв., които ищецът има към ответника, като солидарен
длъжник по Запис на зъповед, издаден от Г.Б.М., ЕГН ********** на 26.08.2009
год. в полза на «Изи Асет Мениджмънт».
Претендират
се и направените в настоящото производството разноски в общ размер 175 лв.
/доплатена д.т. и ю.к. възнаграждение/.
Ответникът е подал писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора
си, ответника прави възражения за нередовност на исковата молба, изразяващи се
в липса на изрично упълномощаване на юрисконсулта да предяви настоящия иск,
респ. липса на подпис от страна на управителя на ищцовото дружество.
Счита
исковете за допустими, но неоснователни.
Признава, че е поръчител по издадена от 26.08.2009 год., издадена
от Г.Б.М. в полза на «Изи Асет Мениджмънт» АД, но възразява, че не е била
уведомена за джиросването на процесната заповед, поради което последното не й е
известно. Твърди също, че записът на заповед не й е бил предявен за плащане от
кредитора.
За това
счита, че не дължи изпълнение по издадената заповед по ч.гр.д. № 563/2012 год.
на ЛРС.
Оспорва
истинността на представената Запис на заповед от 26.08.2009 год., тъй като не я
е подписала тя и моли да бъде открита процедура по оспорването й.
Оспорва и
джирото върху процесната запис на заповед и също моли да бъде открита процедура
по оспорване истинността му.
Кои факти
и обстоятелства се признават:
Ответникът
признава, че е поръчител по издадената от Г. М. Запис на заповед, като
представя и декларация от нея за погасяване на задълженията й към ищеца и
едновременно с това /в противоречие с признанието и ангажираните с отговора
доказателства/ оспорва истинността на документа, както и на джирото. Именно за
това съдът изрично е дал на ответника възможност да уточни оспорването си.
В
съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован, се представлява от
ю.к. Е.И., редовно упълномощена, която поддържа исковете така, както са
предявени, като счита същите за основателни и доказани. Заявява, че ще се
ползва от оспореният документ.
Ответницата,
редовно призована не се явява, не се представлява. С писмена молба поддържа
отговора си, съотв. оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа и
направеното оспорване на документ, като уточнява оспорването в две части: 1./
оспорва истинността на подписа на основният длъжник по процесната Запис на
заповед, Г.Б.М., като твърди, че той не
е положен от това лице и 2./ оспорва истинността на джирото в частта за
подписите също с твърдения, че не са положени от посоченото лице.
С
оглед така уточненото оспорване, съдът с Протоколно Определение от 13.02.2013
год. е отхвърлил искането за откриване на производство по оспорване на документ
– Запис на заповед без протест, издадена на 26.08.2009 год. в гр. Козлодуй, от Г.Б.М.,
с поръчителството на отв. Л.О.К., в полза на „Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
131576434 – както в частта относно направеното оспорване на авторството на
подписа на Г. М., така и относно истинността на оспорването на подписът върху
джирото от 06.06.2012 год., с което кредиторът е прехвърлил вземането на ищеца.
В
с.з. страните са се съгласили с изготвеният по делото предварителен доклад и
правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По
ч.гр.д. ч.гр.д. № 563/2012 год. по
описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл. 417 ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 13.06.2012 г. и
Изпълнителен лист, в полза на заявителя – настоящ ищец, против длъжниците: Г.Б.М.,
ЕГН **********, от гр. Лом и отв. Л.О.К.,***, последната като авалист по Запис
на заповед от 26.08.2009 год., за сумата от 404,14 лв., главница по Запис на
заповед от 26.08.2009 год., ведно със законната лихва върху тази сума от
13.06.2012 год. /датата на подаване на заявлението/ до погасяването на
вземането, както и сумата 125 лв. разноски по заповедното производство.
Заповедта
е била връчена на длъжника/ответник в настоящто производство на 26.09.2012 г.
От
длъжника по заповедното производство и настоящ ответник, в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е било подадено Възражение от 20.09.2012г. и съдът, с Разпореждане от
същата дата е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението.
Съобщението
е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 22.10.2012 г.
Искът
на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок,
на 07.11.2012 год., видно от входящият печат.
Видно
от приложената на л. 4 от ч.гр.д. № 563/2012 год. на ЛРС Запис на Заповед /без
протест/, на 26.08.2009 год. Г.Б.М. се е задължила безусловно и неотменимо, без
протест и разноски, да заплати на Изи Асет мениджмънт» АД, ЕИК 131576434, или
на негова заповед, на предявяване в петгодишен срок от издаването, сумата от
628,74 лв.
Записът на заповед е авалиран от отв. Л.О.К..
На 15.06.2010 год. Записът на заповед е предявен за
плащане на издателя Г. М..
На 04.06.2012 год. правата по Записът на заповед са
прехвърлени на ищеца от кредитора.
Ответницата признава, че е авалист на процесната запис на
заповед.
Ответницата е представила и декларация от третото лице, Г.
М., издадтел на процесната Запис на заповед, която по същество представлява
обещание за погасяване на поетото задължение към ищеца.
По заповедното производство по ч.гр.д. № 563/2012 год. на
ЛРС, приложено като доказателство по делото не е постъпвало възражение от
третото лице Г. М., издател на процесната Запис на заповед.
По доказателствата:
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства по
делото, представени с исковата молба и отговора на ответника.
Към
делото е приложено като доказателство и ч.гр.д. № 563/2012 год. на ЛРС.
Признати са
следните факти, поради което съдът приема, че е безспорно установено:
Издаден е Запис на
Заповед /без протест/, на 26.08.2009 год., авалиран от ответницата.
Записът на заповед е джиросан на ищеца
на 04.06.2010 год.
При така установеите факти съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в
законоустановеният срок.
Искът с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от
ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е
издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК.
В това производство, ищецът-кредитор следва да докаже
фактът, от който вземането му произтича, а ответницата-длъжник – възраженията си
срещу вземането.
В случая ответницата не
оспорва нито редовността на Записът на заповед, нито качеството си на авалист.
Записът на заповед е
редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити.
В конкретният случай в тежест на
ищцовата страна е да проведе пълно и пряко доказване на наличието на
съществуващо вземане основано на Запис на Заповед /без протест/, от 26.08.2009
год., с издател Г.Б.М. и авалист ответника Л.О.К..
Известно е, че менителничното
поръчителство (авал) е формален едностранен договор, по силата на който едно
лице (авалист) поема задължение да изпълни задължение на друго лице. Авалът е
самостоятелно задължение. Съгласно чл.485 от ТЗ, приложим по силата на чл.537
от ТЗ, поръчителят отговаря така, както лицето за което е поръчителствал, а
съгласно чл.513 от ТЗ, отговорността на издателя и авалиста е солидарна. Ал.2
на последната правна норма дава възможност на приносителя на ценната книга по
свой избор да насочи иска си само към някои от задължените по записа на заповед
лица.
По възражението на ответницата, че не й
е била предявена за плащане авалираната от нея ценна книга:
Предявяването на записа на заповед за плащане на
издателя не е условие за търсене
отговорността на авалиста, поради което и направеното в този смисъл възражение
е неоснователно.
Такова е и защото според ТР №1/2005г. на ОСГК на ВКС /т. 3/, за
да е налице подлежащо на изпълнение вземане не е необходимо предявяването на записа на заповед изобщо. В настоящия случай, записът на
заповед е предявен за плащане на издателя Г. М. на 15.06.2010 г., което се
установява от отбелязването върху ценната книга.
Установи се в процеса, че записът на
заповед отговаря на изискванията на чл.535 от Търговския закон. Следователно се
касае до едностранна търговска сделка с абстрактен характер, при която
наличието на основание не е елемент от фактическия й състав и това е достатъчно
да се приеме, че е налице годно менителнично задължение, което ангажира
отговорността на авалиста по него.
В производството по реализиране на
произтичащото от записа на заповед вземане издателят/респективно авалиста,
разполага с правото да противопостави на приносителя освен абсолютните си
възражения срещу ефекта, така и своите лични, основани на каузални отношения с
кредитора му, като и в двата случая тежестта за доказване е върху него. Такива
възражения не се доказаха.
Не се твърди, нито доказа и погасяване
на вземането по записа на заповед.
Погасяването на задължението по запис
на заповед се установява с отбелязване на плащането върху самия запис или с
връщането на последния като ценна книга на длъжника след цялостното плащане -
чл. 492 ТЗ приложим, на основание чл. 537 ТЗ.
Върху процесния запис на заповед няма
отбелязване за плащане. Поради това съдът приема, че вземането по записа на
заповед все още съществува и не е погасено чрез плащане.
Относно възраженията на ответницата, че
не е била уведомена за извършеното на 04.06.2012 год. прехвърляне чрез джиро на
ищеца:
По своя характер джирото е формално
едностранно волеизявление на кредитора по менителничния ефект, насочено към
придобиване на правата, които произтичат от документа, от друго лице.
За да бъде същото действително е
необходимо този менителничен документ да отговаря на законните изисквания за
форма.
В текста на записа на заповед не се
съдържа израза „не на заповед”, което би било пречка за джиросването й. Самото джиро от което черпи права ищецът е
извършено в изискуемата писмена форма, на гърба на ценната книга и съдържа
необходимия за валидността му реквизит – подпис на джиранта. Законът не изисква
джирото да съдържа дата и място на извършването му, както и да се съобщава на
издателя на записа на заповед.
Така изложените съображения мотивират
изводите на съда, че предявеният иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1
от ГПК се явява изцяло основателен и като такъв ще следва да се уважи.
По заповедното производство, а и в исковата
молба по предявеният установителен иск, ищецът моли да бъде признато за
установено между страните съществуването на вземането, в размер на
628,74 лв., от които се претендират 404,14 лв., които ищецът има към ответника,
като солидарен длъжник по Запис на зъповед, издаден от Г.Б.М., ЕГН **********
на 26.08.2009 год. в полза на «Изи Асет Мениджмънт».
Ищецът претендира разноски в общ размер
от 175 лв. представен е списък по чл. 80 ГПК.
При този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата ще следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца и направените по делото разноски – 175 лв. от които 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. доплатена държавна такса. Претендират се
и 175 лв. разноски по заповедното производство, която претенция е недопустима,
т.к. тези разноски вече са присъдени по ч.гр.д. № 563/2012 год.
Мотивиран от горното, Съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.О.К.,
ЕГН **********,*** /като авалист/,
при условията на солидарност с Г.Б.М.,
ЕГН ********** от гр. Лом /като издател/ по
Запис на заповед, издадена на 26.08.2009 год. в полза на „Изи Асет Мениджмънт”
АД – София, ЕИК 131576434, за сумата от 628,75 лв. /шестстотин двадесет и осем
лева и седемдесет и пет стотинки/, ДЪЛЖИ на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ООД, ЕИК 201318404, със
седалище/адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя М.Д.Д., СУМАТА от 404,14 лв. /четиристотин и четири лева и четиринадесет стотинки/, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 26.08.2009 год. до
окончателното изплащане на задължението, както
и разноските направени в заповедното производство, в размер на 125,00 /сто
двадесет и пет/ лева, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.06.2012 год. и
Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 563/2012 год. по описа на ЛРС, както и направените по делото разноски за тази инстанция, в размер на 175,00
/сто седемдесет и пет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Районен съдия: