Решение по Наказателно дело 657/2011г.

Р Е Ш Е Н И Е

28.12.2011г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, пети наказателен състав в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.И.

при секретаря Д.Ц., и с участието на прокурор при ЛРП М.Митрева, след като разгледа докладваното от съдията И. АНД № 657/11г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано след като в ЛРС е било изпратено по компетентност АНД № 40377/11г. по описа на МРС, образувано по Предложение от РП гр.Монтана за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл.78а от НК на обвиняемата по дозн.№ 147/08г. по описа на ОД на МВР гр.Лом Ж.К.Ц. *** за извършено от нея престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа изготвеното предложение, като намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемата е извършила престъплението, за което се предлага на съда да я освободи от наказателна отговорност, като и наложи административно наказание по смисъла на чл.78а от НК “Глоба”, като отностно размера предоставя на съда.

Обвиняемата редовно призована се явява лично и с договорен защитник адв.Л.Г. от МАК. Не се признава се за виновна в извършване на престъплението за което се предлага освобождаването и от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, дава обяснения по делото.

Нейният защитник пледира съдът да постанови решение, с което оправдае подзащитната и, тъй като констатациите в Постановлението на РП гр.Монтана не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-икономическа експертиза И.В..

Съдът, след като се запозна с направеното предложение на РП гр.Монтана, поддържано в съдебно заседание от представителят на ЛРП, събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

ЕТ”Д-р Ж.К.”, представлявано от д-р Ж.К.Ц. е изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по специалност “Детски болести”, като същата е имала сключен договор за работа с НЗОК през 2007г. и 2008г. за извършване на специализирани медицински дейности от пакет Детски болести по специалност “Детски болести” с месторазположение на лечебното заведение с.Замфир, ул.”Замфир Хаджийски”, общ.Лом. Практиката на същата първоначално е обхващала територията на с.Бутан, а впоследствие е преместена на територията на Община Лом.

Св.Е.А. живее със семейството си в гр.Лом. Познава обвиняемата, като първоначалните им контакти били във връзка с лечението на майката на св.А., за което лечение помагала обвиняемата. През есента на 2007г. К. предложила на св.А. да работи при нея на длъжността “медиатор”, като знаела, че същата не притежава съответната квалификация. Обяснила и, че задълженията и ще бъдат свързани с осигуряване на пациенти от ромски произход, от какъвто била и самата А., и ще и помага при осъществяване на контактите с тях. Обещала и да сключи с нея трудов договор, като и заплаща минималната работна заплата. На 01.11.2007г. между тях бил сключен Трудов договор, заведен с № 4 с който обвиняемата в качеството и на ЕТ”Д-р Ж.К.”*** - работодател назначила св.Е.Л.А. - работник/служител, на длъжността “медиатор”, за срок от две години. Трудовото възнаграждение на “медиатора” в договора било отразено, като 1 400лв. При подписването на договора св.А. не се запознава с неговото съдържание и сумата определена за нейно трудово възнаграждение. Подписала трудовият договор със съзнанието, че е назначена на работа и ще получава минимална работна заплата.

Към момента на сключване на трудовият договор св.А. била регистрирана в Бюрото по труда гр.Лом. На 03.12.2007г. св.А. потърсила обвиняемата, тъй като от БТ гр.Лом и поискали да представи препис от трудовия договор, за да бъде прекратена регистрацията и. Не я намерила в офиса и в гр.Лом, а там се срещнала със св.П.П., работеща при д-р Ц., като деловодител. Последната се опитала да се свърже по телефона с обвиняемата, но не я открила, тогава предложила на А. ***, където се намира счетоводителката на д-р Ц. – св. М.И. и от нея да вземе препис от трудовия договор. А. отказала, и св.П. по своя инициатива изготвила нов Трудов договор под № 5 от 03.12.2007г., в който тя се подписала на мястото за работодател. Тъй като знаела, че трудовите възнаграждения, които взимат служителите на д-р Ц. са в порядъка на минималната работна заплата, посочила като възнаграждение за А. сумата от 220лв. Именно копие от този договор св.А. ***.

След като започнала работа св.А. започнала да получава трудово възнаграждение в рамките на 240лв, за който размер тя дала съгласието си, и детски добавки, като общата сума, която получавала месечно се равнявала на 310лв. Парите били получавани на ръка от нея, или нейния съпруг св.А.М., срещу подпис в изготвените от счетоводителката на д-р Ц. ведомости.

Известно време след като започнала работата при обвиняемата, св.А. разбрала, че е бременна с второто си дете. На 05.05.2008г. св.А. представила на обвиняемата болничен лист, издаден от лекаря, проследяващ бременността и, който се издава 45 дни преди датата, определена за раждане. Същият бил представен от обвиняемата в РУ”СО” гр.Монтана, Сектор “Парични обезщетения за временна нетрудоспособност”. При извършената проверка на представените документи и във връзка с подаден сигнал от Н-к сектор, администрация в сектор “ПОВН” от 16.06.2008г., че за лицето Е.Л.А.-М. има представен болничен лист за раждане за периода от 05.05.до 19.06.2008г. без да има регистриран ТД в регистъра на осигурителите, св.В.П. установила чрез справка в информационната база на НОИ и на НАП, че към момента на проверката няма регистриран ТД на името на Е.А..

Възложено била на св.О. Е.-финансов ревизор във филиала в гр.Лом да извърши проверка на работодателят на лицето-ЕТ”Ж.К.”***. Същата била с начална дата 16.07. и крайна дата 17.07.2008г. и за констатациите по време на нея бил изготвен Констативен протокол № 5/17.07.2008г. Във връзка с възложената му проверка св.Е. се свързал с обвиняемата и поискал да му бъдат представени нужните му документи. Обвиняемата му съобщила, че документите и се намират при счетоводителката в с.Бутан, а самата тя отсъства от гр.Лом. Впоследствие съпругът на обвиняемата св. д-р К.Ц. представил на св.Е. необходимата папка с документи.

В представената от св.Ц. папка с документи фигурирали Трудов договор № 4 от 01.11.2007г. с договорено възнаграждение от 1 400лв, Справка по чл.62, ал.4 от КТ за приети и отхвърлени уведомления, от която се установявало, че ТД е регистриран на 05.11.2007г. и регистрацията е извършена от служител с име А. Б., която се е подписала под документа, като инспектор по приходите към ТД на НАП гр.Велико Търново. При извършената документална проверка св.Е. установил, че има разлика, касаеща регистрацията на ТД, който от представените му документи е регистриран на 05.11.2007г., а в информационната система регистрацията е с дава 23.06.2008г. Направените от него констатации свидетелят описал в изготвеният от него Констативен протокол № 5 от 17.07.2008г. В него св.Е. отразил, че има регистриран ТД от 05.11.2007г. между работодателя и лицето Е.А., към който договор били приложени придружително писмо, уведомление и справка за приети уведомления по чл.62, ал.4 от КТ, и всичките били с дата 05.11.2007г. св.П. след запознаване с КП изискала от НАП гр.Враца да и бъде представен оригинала на документа Справка по чл.62, ал.4 от КТ. От представеният документ от НАП гр.Враца–Справка по чл.62, ал.4 от КТ в оригинал св.П. установила, че № на последният съвпада, с № на Справката описана в КП, а са налице различия само в датата на същият. Така и двете Справки са с № 06390080938734, като едната е от 05.11.2007г., тази представена на св.Е., а другата, фигурираща в информационната система е от 23.06.2008г. Въпросната Справка е типов образец, който се изготвя по електронен път, като всяка една от тях има свой собствен номер зададен от информационната система на НАП.

В хода на делото бе установено, че св.А.Б., чието име фигурира върху Справката представена пред св.Е. действително работи в НАП-В.Търново, но като инспектор по приходите, и длъжността и не включва регистриране на трудови договори, и не е подписвала Справка по чл.62, ал.4 от КТ от 05.11.2007г. Освен това малкото и име е “А.”, а не “А”, удостоверенията които подписва са с предварително зададено в програмата и име, което е посочено, като “А.Б.”. Номера на печатът, който използва е № 0452.

Заедно с проверката извършвана от св.Е., св.П. изискала информация от Дирекция “Бюро по труда” гр.Лом по отношение на Е.А., от която установила, че последната е регистрирана под № 13657/23.10.2006г., подписвала се е редовно и последният подпис е от 13.11.2007г. На 07.12.2007г. е подадена декларация от А., че започва работа от 03.12.2007г. по трудов договор № 5 от 03.12.2007г., сключен между ЕТ”Д-р Ж.Ц.”***, работодател и А., като служител, с месечно възнаграждение от 220лв, за 8 часов работен ден.

Като към декларацията е приложено и копие от трудовият договор.

Впоследствие след като започнала работа на св.А. и било казано от страна на обвиняемата, че ще получи увеличение на заплатата, като нейният размер ще стане 1400лв. Св.А. обаче така и не получила обещаното трудово възнаграждение. Въпреки сключеният от 01.11.2007г. с определено трудово възнаграждение от 1 400лв и последвалото Допълнително трудово споразумение, с което е увеличено трудовото възнаграждение на св.А. на 2000лв, на практика последната за времето, през което е била страна по това трудово правоотношение не е получавала пълният размер на същото. Заплатата си А. получавала на ръка срещу подпис на ведомости, като при полагането на подписа си А. не се запознавала със съдържанието на всяка една от тях и посочената сума, която получава, знаейки, че получава уговореното трудово възнаграждение от 240лв. Когато нямала възможност лично да получи парите си, тя изпращала съпруга си–св.А.М., който се подписвал върху въпросните ведомости, отново без да се запознава с тях и с това за каква сума полага подписа си.

На 22.08.2008г. била извършена втора проверка от св.Е., като във връзка с нея били представени от страна на обвиняемата платежно-разплащателни ведомости от м.ноември 2007г. до м.декември 2008г.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.378, ал.2 от НПК – ТОМ І - Писмо от НОИ и справка “Данни от персонален регистър” на л. 9-15;Констативен протокол на РУ”СО”- Монтана от 16.07.08г. на л. 21,22 и задължителни предписания на л. 23; писмо от РУ”СО” № 1357/22.07.08г. на л. 25; трудов договор № 5/03.12.07г. на л. 27; трудов договор № 4/01.11.07г. на л. 34; допълнително споразумение от 01.01.08г. на л. 35; придружително писмо за уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ на л. 36; уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ; справка от 05.11.07г. на л. 38; регистър на трудовите договори на л. 39; разчетно-платежна ведомост на л. 40-45; справка от 23.06.08г. на л. 48;справка от НАП за актуално състояние на всички трудови договори на л. 49; Годишна данъчна декларация на л. 50-53; констативен протокол от 22.08.08г. на л. 56,57 и задължителни предписания на л. 58,59; разчетно-платежна ведомост на л. 61-82; пълномощно на л. 84; молба на л. 87; протоколи за разпит на свидетелката П.Я.П. на л. 136, ТОМ ІІ- Съдебно-икономическа експертиза на л. 12-20; протокол за извършена графическа експертиза на л. 25-28 и на л. 31-35; справка от 23.06.08г. на л. 54; пълномощно на л. 55, справка за съдимост на л. 98, и гласните такива-показанията на разпитаните в с.з. свидетели Е.А., А. М., О. Е., В. П., В.Ц., А.Б., М.И., К.Ц., които съдът кредитира, като обективни, последователни и безпристрастни, намиращи се във взаимна връзка, както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Всички депозирани от св.Е.А. показания в хода на досъдебното производство от образуването му през 2008г. до разпита и в съдебно заседание свидетелката са идентични, отностно договореното и получавано от нея трудово възнаграждение, което възлизало на сумата от 240лв.

Съдът на дава вяра на обясненията на обвиняемата, които представляват нейна защитна позиция, и са в противоречие с кредитираните от съда доказателства.

Съдът намира, че по безспорен и категоричен начин е установено, че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно, че за времето от 16.07. до 22.08.2008г. в гр.Монтана, при условията на продължавано престъпление съзнателно се ползвала от неистински официални документи, както следва :

1/ на 16.07.2008г. съзнателно се ползвала от неистински официален документ-справка за приети или отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ от 05.11.2007г., като я представила чрез съпруга и д-р К.Ц. по време на ревизия на ЕТ”Д-р Ж.К.”***, извършена от О. Е. А.-финансов ревизор при РУ”СО” гр.Монтана, отразена в Констативен протокол № 5 от 17.07.2008г., и

2/ на 22.08.2008г. съзнателно се ползвала от неистински официален документ-платежно разплащателни ведомости за месеците ноември 2007г. до декември 2008г., като ги представила по време на повторна ревизия на ЕТ”Д-р Ж.К.”***, извършена от О. Е. А.-финансов ревизор при РУ”СО” гр.Монтана, отразена в Констативен протокол № 29 от 28.08.2008г.

От субективна страна е налице пряк умисъл – обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.

Законодателят е предвидил за така извършеното престъпление в нормата на чл.316 във вр. с чл.308, а1 от НК наказание “До 3 /три/ години лишаване от свобода.

Извършеното престъпление е от категорията на т.нар. “формални престъпления” и няма данни с престъпното деяние да са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.

Обвиняемата не е осъждана за престъпления от общ характер и е с чисто съдебно минало, като не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

Съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за приложение на нормата на чл.78а от НК, за това я освободи от наказателна отговорност за така извършеното престъпление, като и наложи административно наказание “Глоба” в размер на 2 000.00 /две хиляда/ лева, което следва да заплати в полза на държавата. При определяне размера на административното наказание, съдът взе предвид редакцията на нормата с ДВ бр.75/06г. съгласно която размера на административното наказание “Глоба” е от 500лв до 5 000лв, и нормата на чл.2, ал.2 от НК, както и квалификацията на престъплението като “продължавано” по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, която безспорно следва да се обсъжда, като отегчаващо обстоятелство.

В предвид на горното, съдът

Р Е Ш И :

На осн. чл.78а от НК ОСВОБОЖДАВА обвиняемата по дозн. № ЗМ 147/08г. по описа на ОД на МВР гр.Монтана – Ж.К.Ц. родена на ***г***, българка, с българско гражданство, с висше образование, омъжена, живуща ***, неосъждана, с ЕГН **********, ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното от нея престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно, за това, че за времето от 16.07. до 22.08.2008г. в гр.Монтана, при условията на продължавано престъпление съзнателно се ползвала от неистински официални документи, както следва :

ОСЪЖДА обвиняемата Ж.К.Ц. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ВСС гр.София направените по делото разноски в размер на 288,50лв /двеста осемдесет и осем лева и петдесет стотинки/, от които 252,50лв на досъдебното производство и 36лв на съдебното производство/, както и 5лв държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд гр.Монтана, в 15-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне, по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :