НОХД № 592/11г. МОТИВИ :

Подсъдимият В.С.В. *** е обвинен в това, че :

през м.декември 2009г. в с.Крива бара, обл.Монтана, с цел да принуди И.А.М. от с.с. да се разпореди със своя вещ–да му предаде сумата от 10 000лв /десет хиляди лева/, го заплашил с насилие над него и негови близки, както и с увреждане на имущество–чрез отправяне на закани, че “ако не му даде исканата сума ще загази сериозно, както той, така и негови близки”, че “ще взриви автомобила му и къщата в която живее със семейството си” – престъпление по чл.213а, ал.1 от НК, и в това, че

на 20.03.2010г. в с.Крива бара, обл.Монтана, при условията на повторност, след като нанесъл удар с лявата ръка в областта на лицето на М. А.М. ***, му причинил умишлено средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в дясно, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на осн. чл.131, ал.1, т.7, пр.второ във вр. с чл.129, ал.1 от НК.

Производството е разгледано по общия ред.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание за първото престъпление от “Две години лишаване от свобода” с ефективно изтърпяване и кумулативно предвиденото такова “Глоба” в размер на 2 000лв, която да заплати в полза на държавата, а за второто престъпление–“Три години лишаване от свобода” с ефективно изтърпяване. След определяне на двете наказания предлага на съда да приложи нормата на чл.23 от НК и определи едно общо наказание, най-тежкото от двете “Три години лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в закрит тип затворническо общежитие, като при изпълнението на наложеното наказание да зачете на осн. чл.59, ал.1 от НК времето на предварителното му задържане по настоящето производство. На осн. чл.68, ал.1 от НК моли съда да приведе в изпълнение и наложеното на подсъдимият наказание по НОХД № 130/08г. по описа на ЛРС от “Една година лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок, тъй като по време на последният, той е извършил престъпленията предмет на настоящето производство.

Подсъдимият се явява лично в с.з. и с договорен защитник адв.И.В. от МАК. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, дава обяснения в които твърди, че не познава двамата частни обвинители, не е автор на престъпленията в извършването на които е обвинен и на посочената в обвинителният акт дата не се е намирал в населеното място където е извършено второто престъпление.

Неговият защитник пледира съдът да признае подзащитният му за невиновен и постанови оправдателна присъда, тъй като повдигнатите обвинения не са доказани по безспорен и категоричен начин. По отношение на първото повдигнато обвинение единствени доказателства са показанията на самият пострадал, които не са достатъчни, за да се приеме, че е извършено престъпление от общ характер. В пледоарията си защитникът на подсъдимия излага доводи, че и второто обвинение също не е доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като са събрани доказателства, че неговият подзащитен не се намирал на територията на гр.Брусарци и няма как той да е автор на това престъпление.

В качеството на частни обвинители по делото са конституира пострадалите от престъпното деяние лица–св.И.М. по първото и св.М. М.–по второто престъпление, които в с.з. се явяват лично и с процесуален представител–адв.Р.Б. от МАК. Последният в пледоарията си намира двете повдигнати обвинения за доказани по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, и моли съда да постанови осъдителна присъда, като изразява съгласие с предложното от представителят на ЛРП наказание, но моли съда да определи “Лишаването от свобода” в максимален размер, като приложи и нормата на чл.24 от НК и увеличи определеното общо наказание с ½ или на подсъдимият да му бъде наложено общо наказание от “Девет години лишаване от свобода” и “Глоба” в размер на 3 000лв, което да бъде изтърпяно ефективно при строг режим на изтърпяване.

Съдът е приел за съвместно разглеждане и предявените от двамата пострадали от престъпното деяние писмени граждански искове за причинени неимуществени вреди против подсъдимия, както следва : предявеният от св.И.М. за причинените му от престъплението по чл.213а, ал.1 от НК неимуществени вреди граждански иск в размер на 5 000лв и предявеният от св.М. М. за причинените му от престъплението по чл.131, ал.1, т.7 във вр. с чл.129, ал.1 от НК граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000лв, като и двамата свидетели претендират и направените от тях разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. И двамата свидетели са конституирани в качеството им на граждански ищци.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и заключението на вещото лице д-р О.К. изготвил назначената в хода на досъдебното производство Съдебно-медицинска експертиза и заключението на вещите лица д-р И.Д. и д-р Й.Й., изготвили назначената по делото Съдебно-медицинска експертиза.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Двамата граждански ищци и частни обвинители И.А. и М. А. са братя. Първият от тях живее в *****, като през 2009г. е работил, като международен шофьор на товарни превози, а вторият - живее в *****, където работи във фирма ****.

Подсъдимият е млад човек, с формиращ се престъпен начин на живот. Към настоящият момент е осъждан с 4бр. влезли в сила присъди, видно от приложената по делото справка за съдимост. Съгласно изготвената Справка от ВНД Началник ТЗ”БОП” гр.Монтана Петко Шумански и приетите като доказателства протоколи за изготвени предупреждения по ЗМВР може да се направи извода, че подсъдимият е криминално проявен, склонен към извършване на престъпна дейност, характеризираща се с използване на сила и принуда. Родом е от гр.Брусарци, където израства, но през 2002г. заминава за гр.София, където започва да поддържа близки отношения с лица от криминалния контингент. Периодично се връща в родният си град. През 2008г. по данни на органите на МВР обособява около себе си няколко лица, с които се занимава с рекет и изнудване.

В. не работи и не получава трудови доходи. Не притежава недвижими имоти, както и няма собствени МПС. Въпреки, че е без средства за издръжка последният поддържа висок жизнен стандарт, който несъответства на липсата на трудови доходи.

На 09.02.2009г. по Молба-жалба от св.Б.П.Н. и неговата майка В.Й.Б.,*** депозирана в РУ”П” гр.Лом е образувана преписка вх.№ 777/11.02.2008г. В молбата си двамата съобщават, че на 09.02.2008г. двамата са били заплашвани от две лица с малки имена В. и В., които са поискали от тях да им дадат сумата от 1 600евро, и ги заплашили с физическа саморазправа. По преписката са снети обяснения от двамата молители и по отношение на подсъдимият е било издадено полицейско разпореждане от 10.09.2008г. на осн. чл.55 от ЗМВР.

Идентичен е случаят и със св.Б.Б., от който също подсъдимият и неговият братовчед св.В.В., с прозвището “****” са искали пари, без каквото и да е правно основание. Св.Б. депозирал Жалба от 03.05.2010г., с която потърсил съдействие от органите на МВР във връзка с исканата сума от 5 000лв. По случая била образувана преписка вх.№ МН-113/10г. по описа на ТЗ”БОП” гр.Монтана и били съставени Протоколи за полицейско предупреждение по чл.56 от ЗМВР.

В края на 2009г. през м.декември гр.ищец И.А. получил телефонно обаждане по личният си мобилен телефон от “личен /скрит/ номер”, като мъжът, който се обадил се представил като В. ***. Същият бил разпознат от А., който въпреки, че не познавал лично подсъдимият, имал зрителни и звукови възприятия за неговият външен вид и глас от случайни срещи в различни заведения и други обществени места на територията на населеното място където живеел. След като му се представил мъжът казал на св.А., че последният му дължи сумата от 10 000лв. На въпроса какви са тези пари и защо точно той му ги дължи, В. му казал, че това е “Глоба” и го заплашил, че ако не ги получи ще загазят всички негови близки и ще му взриви колата. След проведеният телефонен разговор у гражданският ищец се породило чувството на страх, че подсъдимият ще изпълни обещанието си и това го накарало веднага да сподели за разговора със своя баща–св.А.А.. Последният го посъветвал да се обърне към органите на МВР, но тъй като гр.ищец знаел, че В. се движи в криминалните среди не посмял да предприеме такива действия, тъй като мислел, че по този начин ще го провокира да изпълни заплахите си.

Месец по-късно, през м.януари 2010г. св.И.А. ***, когато на улицата спрял лек автомобил –джип, марка “Мерцедес”, на цвят сив, металик, от който слязъл подсъдимият и подновил искането си да получи сумата от 10 000лв, както и заплахите към него и неговите близки, както и към имуществото му.

Около два месеца след това, на 20.03.2010г. сутринта гр.ищец се намирал пред питейно заведение в гр.Брусарци, собственост на св.Е.Б., близък приятел на подсъдимият, когато бил срещнат от св.В.В., братовчед на подсъдимият. Същият носел в една от ръцете си бухалка и приближавайки се към А. с нея му казал, че до вечерта на същият ден трябва да предаде исканата от братовчед му В. сума от 10 000лв, като отново го заплашил, че в противен случай ще ги избият.

Същият ден преди обяд гр.ищец М. А., който заедно със своята приятелка се намирал на територията на с.Крива бара, обл.Монтана се придвижвал с личният си автомобил, марка “Опел”, модел “Вектра” по улицата към дома на своите родители. След като оставил приятелката си при нейните близки, той продължил сам и в близост до улицата на която живеел срещнал св.Б.Н., с който започнали да разговарят на тема отглеждане на гълъби. Двамата се договорили гр.ищец М. А. да даде един от гълъбите си на св.Б.Б., като за тази цел последният се качил в колата на А. и двамата продължили разговора си в колата. Наближавайки улицата на която живеели сем.А–ул.*****, возещият се отпред св.Б.Б. извикал на гр.ищец М. А. да спре автомобила. Поглеждайки напред гр.ищец М. А. забелязал, че пътят му е препречен от спрелият напречно на пътното платно сив джип, металик, марка “Мерцедес”, в който на шофьорското място седял подсъдимият, а на мястото до шофьора отпред, неговият брат – С.В., който бе заличен от списъка на свидетелите по делото, тъй като се възползва от правото си да не дава показания по делото. Виждайки ги св.Б.Н. се обърнал към св.М. А. с думите, че двамата сигурно търсят брат му. Подсъдимият направил знак с ръка на А. да слезе от автомобила, и тъй като последният помислил, че той иска да разговаря с него слязъл и се приближил към техният автомобил. Подсъдимият също слязъл от своя автомобил и нанесъл удар с лявата си ръка в областта на дясната челюст на гр.ищец. В този момент седящият в колата св.Б.Н. извикал отвътре през прозореца, че това не е И., а брат му М.. От другият автомобил слязъл и С.В., след което двамата на висок глас започнали да сипят заплахи към А., че ако до вечерта брат му не ги намери, ще избият цялото им семейство. След това подсъдимият нанесъл още един удар с ръка в областта на дясната челюст на гр.ищец. Веднага след нанесените удари подсъдимият и неговият брат се отдалечили от местото на инцидента, качвайки се в автомобила, с който били пристигнали. Виждайки, че двамата се отдалечават от тях св.Б.Н. слязъл от автомобила и се приближил към гр.ищец М. А.

Преки очевидци на случилото се освен А. и Н., станали и намиращите се в двора на къщата вуйчо и дядо на гр.ищец, а именно св.П.А. и Ц.Ц., които по това време обработвали градината. Св.А. и Н. влезли в двора на къщата и А. дал на последният един гълъб, след което той си тръгнал. Тъй като мястото на удара започнало да се подува, гр.ищец се обадил на майка си св.К.А., която по това време се намирала в гр.Брусарци в дома на св.Е.Р. и по мобилният си телефон и казал, че има съмнение, че ченето му е счупено. Тя заедно със св.Р. откарали сина и до кабинета на д-р К., който след като извършил преглед и се запознал с ренгеновата снимка, установил, че е налице счупване, и тъй като снимката не била ясна изпратил А. ***. Два дни по-късно в гр.Монтана на гр.ищец М. А. му била извършена ортопантомография.

Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената в хода на досъдебното производство Съдебно-медицинска експертиза д-р О.К. гр.ищец М.М. е получил следното нараняване фрактура процесус кондиларис в дясно на долната челюст /счупване на ставната връзка на долната челюст в дясно/. Увреждането най-вероятно е резултат на удар с тъп твърд предмет със значителна сила и отговаря да е получено по време и начин посочен от пострадалият. Получените наранявания са довели до затрудняване на нормалното хранете на пострадалия. Оздравителният период при проведеното лечение е около 30дни.

Тъй като след разпита в с.з. на вещото лице съдът установи, че неговото заключение не е пълно и точно, както и, че при изготвянето му е ползвал рентгенови снимки от 22.03.2010г. и не се е позовал на ренгенографии от датата на извършване на деянието, то съдът е уважил направеното искане от защитата на подсъдимия и е назначил повторна комплексна Съдебно-медицинска експертиза, която е възложил на съдебен лекар и специалист-рентгенолог, определен от управителя на МБАЛ “Стамен И.”. Видно от изготвеното от вещите лица съдебен лекар д-р И.Д. и специалист-рентгенолог д-р Й.Й., експертно заключение, което съдът приема изцяло, като дадено обективна и безпристрастно се установява, че от представените по делото материали и медицинската документация, в това число направените рентгенови снимки от 20.03., 22.03., 24.03. и 12.04.2010г. и ортопантомография от 22.03.2010г. гр.ищец М.М. е получил следните увреждания : Травматичен оток в областта на долната челюст в дясно и счупване на долната челюст в областта на кондиларният и израстък. Тези увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети и добре отговаря да са получени по време и начин посочен от пострадалия–удари с юмрук. Налице е счупване на долната челюст, което е от естество да води до трайно затруднение на дъвченето за срок на един месец, като оздравителният период на такава травма при условие, че е проведено адекватно лечение и не настъпят усложнения е около 1,5-2 месеца.

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на досъдебното производство и приети от съда писмени доказателства– протокол за оглед на местопроизшествие и албум с фотоснимки на л. 7-10, Съдебно-медицинско удостоверение на л.33, справка за съдимост на л. 37,38, протокол за предупреждение на л. 52,протокол за предупреждение на л. 61, протокол за личен обиск на л. 83,84, декларация на л.85,удостоверение за актуално състояние на л. 104,105,заверено ксерокопие от протокол на САС на л. 112, заверено ксерокопие на протокол на САС на л. 114-118,заверено ксерокопие от определение на ОС-Монтана на л. 119-122, заверено ксерокопие от протокол на САС на л. 124-128, заверено ксерокопие на определение на ОС-Монтана на л. 129-132, справка за съдимост на л.147,148, декларация за съгласие за разкриване на данъчна и осигурителна тайна на л.154, писма от служба по вписванията- Монтана на л.206, ЦКБ-София на л.207, “Сосиете Женерал Експресбанк” на л.208,Б.”ДСК” на л.210,”Алианц Банк” на л. 211, “Про кредит банк” на л. 214, “Пиреус банк” на л. 221,”Инвестбанк” на л.224,”Булбанк” на л.225,”Алфа банк” на л.226,Справка за съдимост на л. 243,244, както и всички събрани в хода на съдебното следствие писмени такива: актуална справка за съдимост от 29.09.11г. ,съдебно медицинско удостоверение № 42/10г.и медицинска документация, ренгенови снимки, изискана медицинска документация от МБАЛ-Лом, заверени ксерокопия от присъда по НОХД № 71/08г на ЛРС, от решение на ОС-Монтанаписмо от ТЗ сектор “Борба с организираната престъпност”-Монтана, отговори от ОД на МВР- Монтана, от РП- Лом, от ОП- Монтана заверени ксерокопия от преписка № 777/08г. на РУ”П”-Лом, Съдебно медицинска експертиза, актуална справка за съдимост от 01.03.12г., заверени ксерокопия от докладни записки по инструкция Із-1331 от 01.08.07г. на МВР, писмо от РУ”П”- Лом от 15.03.12г., както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели И.М., М.М.,П.А., Ц.Ц., А.А., К.М., П.Т., Д.Д., И.Б., К.А., Е.Б., Р.Т., Е. Р., които съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и с останалите събрани по делото писмени доказателства.

Разпитаните от съда свидетели могат да бъдат разделени на три групи :

- първата група свидетели, това са двамата гр.ищци и частни обвинители-св.И.М., св.М.М. и техните близки-св. П.А. /вуйчо/, Ц.Ц. /дядо/, А.А. /баща/, К.А. /майка/, Е.Р., част от които са и очевидци на причинената от подсъдимият на гр.ищец М.М. средна телесна повреда,

- втората група свидетели–полицейските служители работили по настоящата преписката и други такива свързани с подсъдимия- К.М., П.Т., Д.Д., Р.Т., и

- третата група свидетели–познатите и приятелите на подсъдимият– св.Т.Т., Р.Р., Е.Б., И.Б. и Б.Н..

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на първата и втората група свидетели, които са логични, последователни и взаимносвързани, както между си, така и останалите събрани писмени доказателства– заключението на вещите лица, изготвили назначената по делото Съдебно-медицинска експертиза, Протоколът за оглед на местопроизшествие и изготвените от служителите на РУ”П” гр.Лом писмени справки. Действително част от свидетелите по първата група са пострадали от престъпните деяния, за които подсъдимият е предаден на съд, а друга част са техни близки, но също така не следва да не бъде оценено и обстоятелството, че те са преки свидетели-очевидци на едното престъпление и са депозирали своите показания под страх от наказателна отговорност. Техните показания за нанесеният побой от страна на подсъдимият над гр.ищец М.М. са във връзка с тези на св.К.М., който е първият без връзка с делото, който е разговарял с тях в деня на инцидента, както и с показанията на останалите полицейски служители. Тези свидетели са разпитвани неколкократно от образуването на наказателното производство до неговото приключване, от водещите разследването лица, пред съдия и впоследствие в хода на съдебното следствие. Техните показания в течение на времето не са променили своята обективност, логичност и последователност. Същите са без вътрешно противоречие, както помежду им, така и останалите събрани писмени доказателства.

Съдът не кредитира показанията на разпитаните в с.з. свидетели Б.Н., Т.Т., Р.Р., тъй като те са изолирани и се намират във връзка единствено и само с обясненията на подсъдимият. От събраните гласни и писмени доказателства бе установено, че св.Б.Н. не може да даде обективни показания, тъй като същият изпитва чувството на страх от подсъдимият. Установено бе, че както той, така и неговата майка В.Б. са търсили съдействие от органите на МВР във връзка със заплахи и оказван психически тормоз, за което е образувана преписка вх.№ 777/08г. по описа на РУ”П” гр.Лом.

Останалите двама свидетели се намират в приятелски взаимоотношения с подсъдимия. Двамата са посочени от подсъдимият и призовани да свидетелстват едва в хода на съдебното производство, във връзка с направените от защитника на подсъдимия възражения. Съдът счита, че на практика няма пречка след извършване на престъплението по чл.131, ал.1, т.7, пр.второ от НК на 20.03.2010г. около обяд подсъдимият да е напуснал територията на гр.Брусарци и да е посетил организираното от св.Т. събиране същият ден в с.Кладница, общ.Перник.

Показанията на св.Е.Б. и И.Б. не допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото и на практика нямат връзка с предмета на делото.

Съдът не дава вяра и на обясненията на подсъдимият, тъй като последните представляват единствено и само негова защитна теза и са в противоречие с целият приет от съда доказателствен материал.

Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан с 4бр. влезли в сила присъди, както следва :

1/ По НОХД № 147/97г. по описа на ВС гр.Плевен, за престъпление по чл.379а от НК, извършено на 27.03.1997г. на “Шест месеца лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от Три години, считано от 13.10.1997г.

2/ По НОХД № 49/04г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, извършено на 26.12.2003г. на наказание “Глоба”, в размер на 300лв, в сила от 01.03.2004г.

3/ По НОХД № 508/03г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.325, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършено на 19.07.2002г. на наказание “Глоба”, в размер на 300лв, в сила от 12.03.2004г.

4/ По НОХД № 130/08г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.129, ал.1 от НК, извършено на 29.07.2006г., на наказание “Една година лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от Четири години, в сила от 14.07.2009г.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставите на престъпленията, както следва :

- по чл.213а, ал.1 от НК, а именно, че през м.декември 2009г. в с.Крива бара, обл.Монтана, с цел да принуди И.А.М. от с.с. да се разпореди със своя вещ – да му предаде сумата от 10 000лв /десет хиляди лева/, го заплашил с насилие над него и негови близки, както и с увреждане на имущество – чрез отправяне на закани, че “ако не му даде исканата сума ще загази сериозно, както той, така и негови близки”, че “ще взриви автомобила му и къщата в която живее със семейството си”, и

- по чл.131, ал.1, т.7, пр.второ във вр. с чл.129, ал.1 от НК, а именно, че на 20.03.2010г. в с.Крива бара, обл.Монтана, при условията на повторност, след като нанесъл удар с лявата ръка в областта на лицето на М. А.М. ***, му причинил умишлено средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в дясно, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.

От субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер и на двете деяния, техните общественоопасни последици и е искали настъпването на вредоносния резултат.

За приложение на чл.213 а НК не е необходимо подсъдимият да е успял да принуди св.И.А. да заплати реално исканата сума. Ако това беше станало факт, деянието трябваше да се квалифицира по чл.214 НК, докато за това по чл.213а НК е достатъчно резултатът да бъде само цел на подсъдимият, както е в настоящия случай, без да се е стигнало до фактическо предаване на упорито исканата без основание сума и до действително постигане на последиците, предвид отправените закани по отношение живота и здравето на гражданският ищец и неговите близки. Престъплението по чл.213а ал.1 НК е формално и се довършва с осъществяване на целевата принуда, без да е необходимо в резултат на това настъпването на конкретни имуществени вреди за пострадалият. В тази насока са и произнасянията на ВКС с Решение № 13/19.07.2004г. по н.д. № 631/03г. на І н.о. докладчик съдията П.Т., решение № 172/31.03.2009г. по н.д. № 108/09г. на ІІ н.о. с докладчик съдията Румен Ненков, с Решение № 5/10.03.2009г. по н.д. № 578/08г. на І н.о. с докладчик съдията Ружена Керанова, и Решение № 222/25.05.2010г. на ВКС по н.д. № 159/10г. на ІІІ н.о., с докладчик съдията Вероника Имова.

Съгласно установената съдебна практика на ВКС с Решение № 172/31.03.2009г. по н.д. № 108/09г. на ІІ н.о. се приема, че спецификата на престъплението “изнудване” по чл.213а от НК сама по себе си не предполага публично осъществяване на изпълнителното деяние, и за това съвсем логично е обвинението да се основава най-вече на твърденията на изнудвания. В конкретния случай тези твърдения не са изолирани, а се подкрепят и от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, като най-неоспоримото доказателства в тази насока е и извършеното впоследствие от подсъдимият престъпление по чл.129, ал.1 от НК по отношение на брата на изнудването лице. Безспорно събраните по делото доказателства, които не оспорват и от страна на подсъдимият налагат извода, че преди инцидента станал на 20.03.2010г. подсъдимият и гр.ищец М. А. не са се познавали и не са поддържали каквито и да е отношения. По време на срещата им действията на В. са били насочени именно към формиране на поведение от страна на гр.ищец И.А. да поеме исканото от него имуществено задължение, а именно да му плати посочената от него “глоба”. Причинената впоследствие средна телесна повреда на брата на изнудваното лице се намира в причинна връзка с осъщественото от подсъдимият изнудване.

Извършеното от подсъдимият престъпление “умишлено причинена средна телесна повреда”, се квалифицира от обстоятелството, че е извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК, след като е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление /по НОХД № 130/08г. по описа на ЛРС/, и не е изтекъл предвиденият в чл.30, ал.1 от НК пет годишен срок.

Съдът намира за неоснователно становището на защитата на подсъдимият, че повдигнатите и поддържани обвинения спрямо последният не са доказани по безспорен и категоричен начин, което твърдения изцяло се оборва от приетият от съда доказателствен материал.

При определяне на наказанието на подсъдимият за всяко едно от двете престъпления съдът взе предвид видовете наказания предвидени в закона за извършеното от него престъпление по чл.213а, ал.1 от НК, кумулативно предвидените такива – “От една до шест години лишаване от свобода” и “Глоба от 1 000лв до 3 000лв”, в нормата на чл.131, ал.1, т.7 от НК в редакцията но нормата преди изменението и с ДВ бр.26/10г. в сила от 06.04.2010г. – “От една до пет години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята, както и липсата на смегчаващи отговорността обстоятелства, и наличието на отегчаващи отговорността такива, формиращ се престъпен начин на живот. Не признаването на вината в случая съдът не може да приеме и обсъжда като отегчаващо отговорността обстоятелство.

С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на от извършителят за всяко едно от престъпленията, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянията и техният извършител, мотивите и подбудите за извършването им, личността на извършителя.

Съобразявайки всички изисквания на закона, съдът определи и наложи на подсъдимия за всяко едно от престъпленията наказание при условията на чл.54 от НК, около средният размер предвиден за всяко едно от престъпленията, както следва :

-за престъплението по чл.213а, ал.1 от НК–“ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и “ГЛОБА” в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, която да заплати в полза на държавата.

-за престъпление по чл.131, ал.1, т.7 от НК–“ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

При условията на чл.23, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е извършил двете престъпления преди да е осъден с влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът определи и наложи на подсъдимия ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ, най-тежкото от тях, а именно “ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

С оглед съществуващата законова пречка за приложение на института на “условното осъждане” по смисъла на чл.66, ал.1 от НК, с оглед предходните осъждания на подсъдимият и приложението на същият по НОХД № 130/08г. по описа на ЛРС, съдът постанови В. да изтърпи ефективно наложеното му наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на осн. чл.61, ал.2 от ЗИНЗС.

На осн. чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини изцяло към определеното общо най-тежко наказание “ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и наложеното на подсъдимият наказание “ГЛОБА” в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, която да бъде заплатена в полза на държавата.

На осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК при изпълнение на определеното общо, най-тежко наказание от “ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, съдът приспада времето през което В. е бил с Мярка за неотклонение “Задържане под стража”, както следва : с Постановление на ОП гр.Монтана “Задържане за срок до 72ч”, считано от 24.04.2010г. – 13,25ч. и с Определение на МОС по НЧД № 50/10г. от 27.04.2010г. по описа на МОС, с което е взета постоянна Мярка за неотклонение “Задържане под стража” до 14.05.2010г. - 10,20ч. когато е освободен от Следствени арести гр.Монтана възоснова на внесена по Определение от 11.05.2010г. на Апелативен съд гр.София по НЧД № 154/10г. по описа на АС гр.София с което взетата МН”ЗПС” е отменена и е взета МН”Парична гаранция” в размер на 2 000лв /две хиляди лева/.

В случая съдът намира, че не са налице законовите предпоставки за увеличаване на определеното общо наказание по чл.23 от НК по отношение подсъдимия, тъй като чл. 24 от НК намира приложение, когато определеното общо наказание не е достатъчно за изпълнение на предвидените в НК цели на наказанието по превъзпитание на осъденият и по превенция спрямо него и останалите членове на обществото. Следва да е установена завишена степен на обществена опасност на извършителя, която да сочи, че така наложените му вече наказания няма да изиграят този предупредителен и възпитателен ефект. В конкретния случай липсват такива доказателства. Вярно е, че подсъдимият е осъждан неколкократно, но вида и тежестта на извършените от него престъпления все още не обуславят необходимостта от приложението на чл. 24 от НК.

Съдът намира, че определеното и наложено на подсъдимият наказание е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимият като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като да им въздейства

възпитателно и предупредително.

С оглед на обстоятелството, че подсъдимият е извършил и двете престъпления предмет на настоящето наказателно производство в изпитателният срок на условното му осъждане по НОХД № 130/08г. по описа на ЛРС, в сила от 14.07.2009г., то съдът на осн. чл.68, ал.1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение наложеното на подсъдимият В.С.В. със снета по делото самоличност наказание с Присъда по НОХД № 130/08г. по описа на МОС от “ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от Четири години, считано от влизане на присъдата в сила – 14.07.2009г. Приведеното в изпълнение наказание от “ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” подсъдимият В. следва да изтърпи ефективно при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

Тъй като подсъдимият бе признат за виновен в извършване и на двете престъпления, то безспорно освен неговата наказателна отговорност за така извършените деяния следва да бъде ангажирана и неговата гражданска такава, съгласно принципа, че всеки е длъжен да поправи виновно причинените другиму имуществени и неимуществи вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съда следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието за обезщетението е подчинено на справедливостта. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно – характера на увреждането, продължителността на наказателно преследване, през което време гр.ищец И.М. е претърпял вреди от възбудения страх от поведението на подсъдимият, заплашващо неговите близки и имуществото му, засегната чест и достойнство, ограничения в личния живот. Нормално е извършеното престъпление и наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца. Безспорно за периода след извършване на престъплението и по настоящем гр.ищец да е имал отрицателни изживявания, които да са довели до ограничение на възможността му да води обичайния си начин на живот и му се е отразило емоционално негативно. В предвид на горното, съдът осъди подсъдимият да заплати на гражданският ищец и частен обвинител И.А.М. *** сумата от 2 000лв /две хиляди лева/ представляващи обезщетение за причинените му от престъпното деяние по чл.213а, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сумата считано от м.декември 2009г. до окончателното изплащане на сумата, и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв /шестстотин лева/, а по сметка на ВСС гр.София държавна такса в размер на 80лв /осемдесет лева/, като отхвърля предявеният от гражданският ищец И.А.М. със снета по делото самоличност граждански иск за неимуществени вреди над уважения размер до претендираният такъв от 5 000лв /пет хиляди лева/, като неоснователен

Безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че подсъдимият в резултат на виновното му и противоправно поведение като пряка и непосредствена последица на гр.ищец М.М. са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания като резултат от нанесената му средна телесна повреда. Всички елементи от състава на непозволеното увреждане по отношение на средната телесна повреда, причинена на ищеца са налице и следва да се ангажира отговорността на подсъдимият за репариране на причинените неимуществени вреди. Претендираната от ищеца сума в размер на 20 000 лева е завишена. Касае се за средна телесна повреда, за която не се установява да се е наложило някакво лечение или периода на отзвучаването на травмите да е бил над обичайния срок. Като се имат предвид степента на телесната повреда и период на пълното й отзвучаване, съдът намира, че справедлива репарация за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания представлява сумата 3 000 лева. До този размер исковата претенция по чл.45 от ЗЗД следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли като неоснователна. За това съдът осъди подсъдимият да заплати на гражданският ищец и частен обвинител М. А.М. *** сумата от 3 000лв /три хиляди лева/ представляващи обезщетение за причинените му от престъпното деяние по чл.131, ал.1, т.7 във вр. с чл.129, ал.1 от НК неимуществени вреди от претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху горната сумата считано от 20.03.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв /шестстотин лева/, а по сметка на ВСС гр.София държавна такса в размер на 120лв /сто и двадесет лева/, като отхвърля предявеният от гражданският ищец М. А.М. със снета по делото самоличност граждански иск за неимуществени вреди над уважения размер до претендираният такъв от 20 000лв /двадесет хиляди лева/, като неоснователен.

На осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на ВСС гр.София направените по делото разноски в размер на 220лв /двеста и двадесет лева/, от които 60лв /шестдесет лева/ на досъдебното производство и 160лв /сто и шестдесет лева/ на съдебното производство, както и 5лв държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :